Как да преборя страха от провал?

  • 4 172
  • 67
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 269
Тва със стаята е окей вариант, ако не смята да стои в жилището кой знае колко. Аз лично още от университета никога не съм могъл да търпя някви непознати да ми щъкат наоколо постоянно. Все едно не съм си вкъщи, а на гости. По- скоро бих си седял на гъза, докато се опарича достатъчно, че да си намеря нещо нормално, на нейно място. 5к лева трудно се събират само, ако заплатата ти е 500 (и дори тогава, тя кво плаща у техните, че да не може да ги събере? Нищо..). Пък и да замине в София, ако до сега е бачкала на минимална, там няма изведнъж да дадат 2к+, че да може да яде само щото е в София. Както замине, тъй може и рязко да се върне, ако не го измисли предварително.

Реално най- евтиния начин да се преместиш в София е просто да запишеш да учиш Grinning Кеф ти 2 лева в стола, кеф ти евтина карта за транспорт... даже наемът ти става 15 кинта, само дето пак е една стая и дори не си сам в нея. Grinning

# 46
  • Мнения: 9 709
С тия сметки съвсем ще я откажете.

# 47
  • Мнения: 1 257
Сумите, които цитирам, са съвсем реални и постижими, всичко е въпрос на мотивация и организация. Разбира се, на всяко решение може да се намери проблем, и обяснение как не може да стане Smiley
Лош съвет е да тръгва с претенциите напред, всичките ми съвети са "за начало и докато си стъпи на краката".

# 48
  • Melmak
  • Мнения: 3 017
Хаха, хареса ми идеята с общежитието. Реално е така, можеш да запишеш някакво висше там, колкото да вземеш общежитие. Дори да се отпишеш след това и да не запишеш повече, поне няколко месеца ще живееш на много ниски разноски и ще намериш работа.

Като цяло за стая в нает апартамент мислех, че са по-високи цените. Преди помня, че мои приятелки си делкаха наема и беше около 250 на човек. Зависи от много неща, де, но за млад човек да поживее малко със съквартиранти не ми се струва чак такъв компромис.

Може да изчака още 2 месеца и да дойде на пролет, когато няма да плаща за отопление и ще спести този разход. През това време ще си стъпи на краката до следващата зима и ще се е установила.

Мисля, че в София се намира лесно работа. Всяко начало е трудно, дори в началото да не работи мечтаната работа, ще изкарва пари и ще може да живее.

# 49
  • Мнения: 1 804
Ами като е скъпо и не може да си изкарва издръжката,да си стои при мама.

# 50
  • Мнения: 10 818
Имала съм много съквартиранти по разни квартири. С някои от тях сме приятели до днес, с други вече не, но сме си живяли страхотно. От всеки съм научила нещо, всеки помня, че е минал през живота ми. Сега съм 35 и е абсурд да живея с непознати хора, но тогава.. това си опит в живота! С усмивка си спомням тези години. По-добре ли да живее до 30 с мама и тати, това си е вредно за психиката.. Пък, ако няма пари за големия град, да се изненсе на квартира в родния. Абе, стига.. жена на 24 години да дреме в детската си стая до края на света, ужас.

# 51
  • Мнения: 269
То принципно не е нещо невиждано да живееш на 24 с вашите. Сестра ми и тя още си живурка при нашите и е на 24. Средната заплата чисто не съм сигурен дали вече има 1000 кинта. Аз правих 1400 като се изнесох за пръв път, имах 3 спестени заплати за "спешен случай" и ги изхарчихме само докато купим първоначалните глупости като чинии, вилици и завивки. После ядохме хляб и сол 1 месец. Даже няма да споменавам първата зима токът като стана 400лв Grinning Ся правя в пъти повече и пак не бих казал, че ми е кой знае колко айляшко и хич не мисля за пари. От магазина с по- малко от 50лв сметка не помня да съм излизал някога, а ся сякаш още по- скъпо стана, пък не ям като Кардашиян. Та сметките е хубаво да си ги прави от сега, щото те няма да изчезнат така или иначе. В смисъл, със сигурност е хубаво да се ориентира към изнасяне вече, ама ако правиш пари колкото да си платиш наема, тока и водата, и после ти остават колкото за хляб и пастет - мерси. В крайна сметка в детската стая, ядейки от на мама готвеното е по- готино от боб 7 пъти в седмицата.

Тъй де, тва ми е мисленето, ако става въпрос за мацка. Мъжките кучета ги яли, да ходят да оцеляват Grinning

Последна редакция: пт, 19 яну 2024, 13:52 от murcinhum

# 52
  • Melmak
  • Мнения: 3 017
То не е за похвала на 24 да живееш с вашите. И моят брат ще чукне 40 скоро и още е с мама, но дали е здравословно?

На 24 нищо няма да му стане на човек да се размърда малко, да си намери жилище и работа. Ще се ограничава в началото, после пък ще се стабилизира. На всеки може да се случи да има тежки периоди, ние с мм като се сетя колко зле финансово сме били в началото, направо … ама нито сме умрели от глад, нито нещо ни е станало. Човек знае и 2 и 200, млада жена да седи при техните, защото я е страх да не се изнесе… техните проектират някакви страхове върху нея. Разбирам я до една степен, контролиращи родители не са нещо хубаво! Налагат своите правила и ограничения, но ако си по-мекушав се поддаваш. Ако спазвах правилата за живот на майка си трябваше сигурно да съм станала монахиня. Ама.. човек живее своя си живот, а не чуждия!

# 53
  • Мнения: 10 818
Имало е периоди, в които съм яла филии с лютеница с дни. Това, когато лютеницата беше евтина Joy Буквално съм имала доход да си платя наема и сметките и колкото да не умра от глад. Ами оцеляла съм. И знам какво е да имаш и да нямаш. И си правя сметката сега и си знам възможностите. А не да чакаш цял живот мама да ти сготви, да изчисти и да ти изглади.

# 54
  • Мнения: 147
Аз пък се чудя дали да не опита нещо средно. Така и така очевидно я е страх. Ако се изпокара с родителите и после закъса, от гордост или срам няма да посмее да се върне, ще вземе да се събере с някоя лоша компания, уж да й помагат, и нищо няма да излезе от плановете за самостоятелност и свобода. Мисля си да пробута полека идеята, че й се поработва на море, да не се стресират техните безкрайно, да се откъсне за някаква сезонна работа. Да види как се живее без родителите, да чуе от такива млади като нея как се справят, ще се запознае с хора, някакви контакти да събере, да има време да помисли. Не че е най-прекрасната работа по морето, такъв личен опит нямам, но като временно откъсване ми изглежда вариант. Страхът й малко да утихне, а и без супер резки движения.

# 55
  • Melmak
  • Мнения: 3 017
И това е вариант, но по морето има много нелоялни, които не плащат на персонала. Само това е нещото, което е наистина проблем. Иначе ще има прекрасно лято и ще направи нови приятелства.

Ели-мели, аз бях така ама с ориз. Имаше едни малки консерви с млени домати по 1 лв. Взимах лук, ориз и домати. Това печено и само това се ядеше. Ама пък се учиш да се оправяш сам.

# 56
  • Мнения: 658
Съветът ми е още веднъж да проведеш разговор с родителите си. Да се опиташ съвсем спокойно да им обясниш, че молиш за тяхната подкрепа, за да стартираш самостоятелния си живот. Родителите и те са хора, трябва им време да осъзнаят, че детето им е вече голямо и желае да е самостоятелно. Но, за този разговор трябва да се подготвиш с аргументи и увереност, да звучиш зряло, а не вятърничево, но да бъдеш оптимистично настроена.

# 57
  • Мнения: 1 108
На 24г.какъв разговор за подкрепа към самостоятелност да обсъжда с родителите? Този разговор се води на 15г., когато искаш да те пускат да излизаш вечер на дискотека.
Да решава какво иска и да им съобщи.

# 58
  • Мнения: 548
Нормално е родителите да се притесняват и да споделят притесненията си. Не е нормално да те спират. Изслушай, вникни в съветите и действай.
Изнасяне на 24  като самоцел не е ОК, според мен. Изнасяне пък с цел нанасяне при приятел съвсем не е ОК. Имаш ли образование/специалност? Какво си работила досега? Какво би ти дало преместването в по-голям град в тази насока? Няма срамна работа, но София е пълна с млади,  хубави и интелигентни момичета, които са доволни от работата си като продавачки /консултантки/ и така - ден след ден, година след година. Докато се закачат за някого.
Накратко - планирай умно - защо, къде, кога, как, и работи за осъществяването на плана. Родителите ти, би трябвало да могат да те подпомогнат в този процес. Не задължително финансово, но със съвет, идеи, контакти... Придобиването на самостоятелност не е еднократен акт, а процес - не можеш да предвидиш всичко предварително, и ако не стане да решиш, че си се провалила. Трябва да си гъвкава и адаптивна.

# 59
  • Мнения: 1 108
Как родители "спират" 24 годишен човек да бъде самостоятелен?

Общи условия

Активация на акаунт