Как да преборя страха от провал?

  • 4 175
  • 67
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 804
Скоро същата авторка  не беше ли пуснала същата тема? И тогава всички и казаха ,първо да си намери работа и после да се премести.
Като не стане,ще се върне при мама и тате.Сега какво нова да и напишем?

# 16
  • София
  • Мнения: 35 108
Същата е, има нужда от внимание.

Стой си у вашите, не си готова за нищо.

# 17
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 110
Провалите са нещо нормално, случват се непрекъснато, няма нужда от страх, просто минаваш към следващия.

# 18
  • Мнения: 153
Здравейте! Пиша тази тема,защото съм в дилема,надявам се да взема решение чрез помощ от Вашите съвети.
На 24г. съм,все още живея при родителите ми. Искам да се изнеса,но не знам дали да изляза от зоната ми на комфорт,тоест дали да напусна града в който съм и да пробвам в по-голям или да се изнеса на квартира в родния ми град.
Вътрешно знам,че в по-големия град ще ми хареса повече,но има някаква несигурност и страх в мен от провал.
Намерила съм си квартира,която е сравнително добре за града/откъм пари/,започнах да се оглеждам и за работа,но знам,че такава бързо ще намеря.
Дали ще остана в родния ми град или ще се преместя в по-големия, сметките ми ще са едни и същи,квартирата е евтина,а и сам човек колко вода и ток да използва?
Вие как сте се справяли в такива ситуации?
Как да преборя този страх от провал?






Човек се учи от грешките си, докато е жив. Никъде няма идеално и перфектно, докато не се сблъскате с живота очи в очи, нищо няма да разберете.
Не се страхувайте от провал, винаги има начин да се изправите на крака! Simple Smile

# 19
  • Мнения: 273
Ясно е, че се притесняваш, защото не си се отделяла досега. Писах ти вече, че те окуражавам да го направиш. Въпроса е да не решиш с огромен шпагат пък да се спънеш.

Като става дума за двата града /сегашен и по-голям/ не ми става ясно... Варна кой е?   Къде си намерила квартира сега, в сегашния град или по-големия?  Ако е в по-големия, местенето е по-голяма промяна, но ако се осмелиш може да ти се отрази добре. Но задължително само след като си намерила работа.

Друг вариант е за начало изнасяне в твоя си град, плавна промяна по-малки крачки. Да поживееш сама да видиш как се чувстваш.  Пак трябва работа и доходи.

Има и опция ако работиш и поотложиш квартирата, можеш да събереш още пари, в случай че после все пак решиш за по-големия град.

# 20
  • Мнения: 185
Въобще не се замисляй. Давай смело,нов град,нова работа. Виж с гаджетата е опасно,там трябва доста да внимаваш. Бурни вечери с всеки може,обаче като дойде ред за пръстенчета , трудна работа

# 21
  • Мнения: 1 262
Няма как всичко да ти я гарантирано, но е редно да живееш сама, защото пишейки зона на комфорт ти всъщност индиректно не можеш да се отделиш от родитетели си и физически и емоционално. Колкото повече се застояваш, рутината те поема,  не си самостоятелна, ти нямаш твой живот.

# 22
  • Hamburg
  • Мнения: 2 012
Просто скачаш на дълбокото, без да мислиш много-много, и се учиш да плуваш.
Повтаряш си думите на велики личности "16 пъти се провалих, но това ми беше необходимо, за да успея накрая в нещо неповторимо", т.е. провалът е неразделна част от всеки успех.

# 23
  • Мнения: 1 495
Работех до Декември, но сега се чудя дали да не сменя града с по-голям и раздвижен град.
Действай. Това е нещото, което повече ти се иска. Следвай сърцето си. Път назад винаги ще имаш, но гледай напред. Не губиш нищо Flowers HibiscusFlowers HibiscusFlowers Hibiscus

# 24
  • Мнения: 29 387
Ако мама и тате могат да те издържат на квартира в голям град, докато си намериш работа или имаш спестявания, от които да живееш, не виждам къде  е проблемът.
Ще имаш трудности с намирането на квартира в голям град, не е толкова лесно, особено в София, ако си се насочила към него.
Какъв провал на 24 г.? Точно тогава е моментът на опити и рискове в живота, докато си намериш мястото под слънцето.

# 25
  • Мнения: 77
Благодаря на всички за окуражаването. Страха от провал го имам заради липса на подкрепа и разбиране от страна на родителите. За тях е безумно да се изнеса и то в нов град/или дори в родния ми/,докато едва ли не не си намеря приятел.

# 26
  • Мнения: 10 818
Аха, ясно. От тези родители са, дето гледат да спънат децата си на всяка крачка. Вместо да те бутат да отидеш, да видиш свят, да се развиваш, зорлем те карат да си останеш на село... И мъж от вашия град да си намериш, апартаментче до тях да си купите, те ще гледат внуците и те така. Направо се вбесявам, честно казано. Изнасяй се и въобще не се съобразявай с тях, защото един ден ще ги намразиш, че са те спрели. И себе си ще намразиш за пропуснатите шансове. Аз още не мога да прежаля, че така и не заминах на бригада в Америка, да слушам на майка ми тъпите съвети. Само като пример го давам.

# 27
  • Мнения: 215
По принцип "провалите" и грешките в живота са изключително важни за по-нататъшното развитие на един човек. Не само, че не трябва да те е страх, особено на тези години, но и трябва да ги приветстваш когато се случат. Да учиш от тях и ги анализираш. Това обаче не значи, че не трябва да планираш действията си добре, преди да ги направиш. Прецени си какво печелиш и какво губиш от едно такова преместване в другия град. Прецени дали не е ли по-добре да си намериш първо работа, а след това да се пренесеш? Само ти можеш да си отговориш на тези въпроси.

# 28
  • Melmak
  • Мнения: 3 019
Моля ти се, изнеси се и въобще не слушай вашите!

# 29
  • Мнения: 1 495
При мен беше лесно изнасянето навремето, отидох да следвам в София и бях на общежитие. Но след това като търсих квартира, бях намерила в един сайт хора, които си търсеха съквартиранти. Потърси нещо подобно ако искаш за начало.
А родителите, тях винаги ги е страх за нас и не могат да надскочат собствените си страхове. Психолози бяха казали ,че сме порастнали когато вече можем да разочароваме родителите си Simple Smile.

Общи условия

Активация на акаунт