Как да преборя страха от провал?

За София тия 2000-3000, които си спестила, въобще няма да ти стигнат, ако нямаш работа, на която да отидеш и да започнеш веднага. Наем, капаро, консумативи зимата, някакви необходими неща за квартирата, като тръгнеш да обикаляш по интервюта - разходи за транспорт, евентуално ядене и кафета навън... То смешно, ама и някоя водичка и тоалетна, като ожаднееш и ти се приходи до тоалетна, а няма, освен в някое заведение, може да ти се види много, като е всеки ден по няколко пъти, ако трябва да внимаваш с харчовете. Тази сума евентуално за месец ще ти стигне, ако е много евтина квартирата. Може и да не ти стигне, докато вземеш първата заплата, даже и да започнеш работа на следващия ден след пристигането. Разбира се, след като вече се установиш, след някой и друг месец няма да имаш капаро, няма да имаш крайно належащи покупки за жилището, може да не харчиш и много за отопление ако си по цял ден на работа, пък и зимата ще свърши, можеш да си готвиш и да не ядеш по заведения... т.е. разходите ти няма да са като при пристигането, а по-ниски, но за мен 3000 лева са малко като за установяване тепърва в София на сам човек.

2-3к наистина няма да стигнат с или без работа за първоначално изнасяне, освен, ако не си на хляб и сол месец.
Кукумицинка хубаво го е описала. Разходите са първоначално. Наем и депозит +още един за брокер, ако търсиш с такъв (аз преди 3г се опитах без, за да спестя и ударих на камък). Храна, препарати, битови неща, на които даже и не обръщаш внимание гълтат много. Всички хранителни продукти от-до, даже и да ядеш само боб и ориз - сол, захар, пипер, подправки, брашно... Някоя мебел или уред ако нямаш в квартирата - легло, печка, стол или др. Карти за градски транспорт. Ако тръгнеш на работа трябва и да ядеш до заплата (и от вкъщи да носиш трябва да има какво), може да се наложи да си купиш подходящи дрехи за съответната работа. В някои фирми взимат заплати за предходен изработен месец. Може сметките и следващият наем да ти дойдат преди заплатата.

За София - груби сметки:

квартира 500 лв наем/мес, 500 лв депозит, 250 лв. комисионна на брокер.
транспорт 50 лв/мес карта за гр тр.
храна - средно 15-20 лв/ден., примерно 600 лв.
консумативи - поне 100 лв/мес
други 100-200 лв.

Всичко това без дрехи, обувки и други.

За най-най-базови нужди поне 1500 лв./мес.

Плюс това работа не се намира чак толкова лесно дори и в София.

Ти ела в моя край,работа колкото искаш,квартири. Само желание за работа да има. Парите,според възможностите на човека

От вашите, директно при гадже, както си го представят те, не е добър вариант. Всеки човек е добре да е живял сам, да се научи да разчита само на себе си, да се оправя. И не знам какво толкова има да те е страх, не си малка. Правиш си сметката, ако трябва събираш още пари и отиваш.

Хиляди провалени животи, от добрите намерения на родителите. Имам потресаващи примери около себе си. Да те спъват да следващ мечтите си, да си самостоятелин, да ходиш на бригада в Америка, някой беше написал ....ей така за добро. Колкото пъти съм ги послушала винаги съм съжалявала, и обратно когато съм казала, не и съм направила това, което душата и сърцето ми иска е било правилното решение.

Защото това не са нейните страхове, а вменени такива от родители й.

Аз съм с бригадата в Америка. Не отидох нали, останах завърших си образованието с отличен и 15 години по-късно нямам и един работен ден по специалността. Щото това беше драмата на майка ми, сакън да не завърша с по-малко от отличен и да си разваля успеха с безмислената бригада... Та почнах аз работа като продавачка-отличничка и си събрах пари за екскурзия в Истанбул. Родителите ми никога не са ме водили никъде, защото просто за тях това е глупост и излишен разход. Та ще тръгвам аз за Турция, щастлива, че отивам в чужбина за първи път и майка пак почна - къде ще ходиш, защо ще харчиш пари, там ще се отвлекат, ще те ограбят, ще те убият, знаеш ли ги какви са тези турци, опасно е.. Ами теглих й една майна, заминах, това беше едно от най-хубавите преживявания в живота ми и ще помня цял живот. Може би тогава беше онзи момент, в който скъсах пъпната връв и емоционално, освен физически. Пътят към ада е постлан с добри намерения - клише, ама истина.

Съжалявам, но не й се сърди, това са наложени вярвания, отличен успех, висше образование и това е най-важното. Шестиците в университета, не означават шестица в живота. И аз съм в такива отношения и си казвам: старай се да има уважение, всичко останало се опитам да игнорирам, общи приказки и до там. Но е ужасяващо и нетърпимо понякога.

На 20 заминах сама да уча в друга държава. Оправях се, защото като дойде ножът до кокала няма мама, няма тате. Благодарна съм за опита, който придобих и на родителите ми, че никога не са ме дундуркали. На 24 вече се бях върнала в БГ, завърших образованието си, докато работех нощни смени, устроих се. Скачаш и каквото стане, животът не е Лека нощ, деца! Падаш, ставаш, продължаваш. Това е.

Най-общо сметката е вярна, но някои разходи могат да се оптимизират на първо време, докато си стъпи на краката.
- квартира - не е задължително да е самостоятелна квартира, може да се наеме стая, цените са 250-300 лв, в някои квартали има и по 200. Не е най-доброто да имаш хазяи или съквартиранти, но от гледна точка на финанси е добро начало. Има групи във фейсбук за търсене на съквартиранти.
- карта за транспорт - ако се наеме квартирата спрямо местоработата, спокойно може да се ползва карта за 1 наземна линия (23 лв) или само за метро (35 лв). А защо не и да е на пешеходно разстояние?
- храна - ако не се храни навън с готова храна, а си приготвя у дома, спокойно може да намали тези разходи до 10-15 лв максимум. Ако се храни навън, разходът според мен ще е дори към 25-30 лв
- ток, вода, отопление - 100 лв са ОК, ако е стая, ако е апартамент, ще отидат на 150 лв
- други разходи - едно голямо зареждане на санитарно-козметични и основни продукти за готвене на стойност около 300 лв, ще и стигне поне за 2 месеца.
Като цяло не подкрепям сиромахомилството и стискането на всяка цена. Но за старт и с ограничени финанси, няма нищо лошо в това човек да премине през известни притеснения. Ако авторката чака да спести примерно 5000 лв, да намери перфектната добре платена и сигурна работа, да има достатъчно пари за живот с висок стандарт - това може и никога да не се случи, а да е удобно оправдание че не се прави нищо.
Работа в София има достатъчно и предостатъчно, авторката трябва просто да е малко по-активна в търсенето и планирането, и нещата ще се случат. Това, че ще преживее 3-4 месеца на минимума, не означава, че винаги ще е така, но все отнякъде трябва да се започне.

Разбира се, тези калкулации са примерни. Ако се вземат предвид различни фактори, сумата може да варира от 1000 до 5000 лв./мес.
Наем на стая е добър вариант за младо момиче, нека да помисли.

Не знам ама, преди повече от 10 години наемът ми за една стая от 2-стайно жилище плюс кухня, беше 250 лева и не беше най-скъпото възможно.

Стаите в момента вървят от 300-350 лв. нагоре. Едностаен от 500 лв. Зависи в кой квартал и в какво състояние.

В момента добра стая спокойно може да се намери за 250-300, лоша стая или в лош квартал има и за 200.
Гарсониерите в зависимост от квартала и състоянието тръгват от 500-550, нагоре - sky is the limit

Не знам, трудно ми е да повярвам, че има такава стагнация в наемите в София 10+ години. Иначе абсурд да кара с карта за 1 линия, докато търси работа. И нека да има парно в жилището, пък да видим дали 100 лева за сметки ще я оправят. И май колкото по-лошо и неподдържано е жилището, толкова са по-високи сметките, та разликата от по-евтиния наем може да се нулира от сметките