Мисифу, допуснах да се стигне до такова поведение на свекървата и да ми се качи на главата, тъй като всеки опит за ограничаване от моя страна е завършвал с изказвания от нейна страна, че ние искаме да я оставим съвсем сама (вдовица е) и че не мислим за нея. Да не споменавам, че изпада в нейстов плач поради същите причини. Едно е да търпиш плача на дете, понеже мрънка и се тръшка, но на човек на 65 години, ами... тъжно ми ставаше. Да, знам, че не е нормално да цивриш за такива неща. Но все си казвах: ох, сигурно наистина се чувства зле сега. Което е грешка, знам. Мъжът до мен също се е опитвал да говори с нея по тези теми, но пак резултатът е същия. Като той изпитва и чувство на вина, тъй като смята, че постъпва лошо с жената, понеже е вдовица. Но има и други притеснителни неща. Случва се, когато ни няма у дома, тя да идва (има ключ) и да ползва разни неща от нашите под предлог по-удобни са, по-хубави са. Но аз виждам в това поведение желание за маркиране на територия. Аз поставям граници на личното пространство и те се разрушават до основи.
Да, много от вас не пропускат да отбележат, че аз не знам как се възпитава и отглежда дете, понеже нямам свое. И ви разбирам, нормално е да реагирате така. Надявам се никой от вас да не е в такава ситуация! Все пак не съм идиот и имам някаква представа от деца, от психология и възпитание. Имам роднини с деца, имам приятелки с деца. Говоря си свободно с тях, занимаваме се, не съм коравосърдечна. Но повярвайте, няма нищо по-лошо от това да не можете да имате свое дете и да виждате как едно дете се използва като оръжие от майката. И да сте безпомощна да й обясните какво съкровище всъщност притежава тя.
Повдигала съм въпроса с готвенето и ми се е отговаряло: ами мерси, че си сготвила, но какво, мислиш, че без теб нямаше да се справя? Все щях да измисля нещо.
И сега има възможност да измисля нещо. Но майка му ще е наблизо и тя ще готви. Това е. Може би не споменах, че тя живее толкова близо 10 месеца в годината, 2 не е там. Ама пък точно тези два месеца не са скоро.
Да, Spiritlight, права си, че никой в това семейство не ме уважава. И други техни преки роднини. Но непреките роднини и приятелите му ме уважават много. И самите те са му казвали, че много се раздавам и се старая. И че малко жени биха го направили. Аз също виждам как разсъждават жените, които познавам. И наистина никоя не би търпяла това.