Българска история (681-1947)

Първо престола по право се полага на Срацимир. Той е втори син, големият брат - май се казваше Михаи - умира през 1371 в битката за София. Срацимир е престолонаследникът. При това е син на влашката принцеса Теодора Бесараб, от която е и първият син. Шишман не само е трети син, но е син от друга  жена - еврейката Сара -Теодора. До този момент  в България не е въведена практиката Багренородният син да става владетел. Във Византия я има, но във България - не.

Това първо.Иван Александър прескача собствения си син, като по естествен път го настройва срещу втората съпруга и новия си син. Следва да кажем, че към момента на раждането на Шишман Срацимир е бил вече голям мъж, Иван Александър няма никаква сигурност, че утре няма да умре и да се наложи едно дете да управлява.
Впрочем ходът е двойно недалновиден - майката на Срацимир е румънска принцеса и Иван Александър настройва и  Влашко срещу себе си в критичен момент. ходът му е не по-малко глупав, от хода на Гаврил Радомир, който се развежда с унгарката във възлов момент и настройва Маджарско срещу България. Владетелите нямат право на любовни те са длъжни да действат в името на народа. При Йоан Асен също една любовна авнатюра обръща цялото му управление нагоре с краката и вкарва България в граждански войни след смъртта му.
Та за Срацимир  -Видинският апанаж си е негов. Той се полага по право на престолонаследника или в някои случаи -на съуправника (какъвто е случаят когато той е даден на брата на Йоан Асен - Александър Асен)

Не се иска много разсъдък, за да се сети човек, че озлобеният Срацимир и Влашко автоматично стават врагове на Търновска България от мига от който Шишман седне на престола.  
А инначе - всички балкански владетели по онова време са се били за османците, Срацимир не е изключение. Константин Драгаш, зет на Йоан Александър се е бил. Марко Кралевити, син на сестра му Евросина се е бил - каквото и да твърдят песните. Иванко, синът на Добротица и той се е бил на страната на османците. И да - Срацимир се е бил. Това е бил начин да отложат края си, макар че всъщност са го приближивали. Впрочем от 1390 Срацимир не е истински владетел във Видин, там има силен османски гарнизон. Прогонването му през 1396 е повод да го атакуват османците и да му вземат главата.

Шишман предава една по една всички крепости на турците - Дръстър, Червен, Плевен, Овеч.... Веднъж го викат, той не отива - битката при Плочник - и това става повод да го атакуват решаващо.
Впрочем показателно е, че унгарците са смятали Срацимир за български цар. Французите - също.

Като цяло - Йоан Александър е велик владетел, но допуска две фатали грешки
1. ОТказва да подкрепи Вълкашин и Углеша когато все още са можели да изтласкат османците. Разсъждава късогледо "Те ще помогнат на ромеите, значи не са ми приятели". Следва да припомним как е разсъждавал Тервел, когато отблъснал арабите за 7 века "Познатият врат е за предпочитане пред непознатия"

2. Грешка - подчинил е всичк на желанията на еврейката Сара-Теодора. (Теодора II). Превърнал двамата си сина във врагове, след като променил без всякакъв принцип престолонаследието; разцепил България; заради него Влашко и Видинското царство станали врагове на Търновското, силата му била отслабена от самото начало.

Дали ако Срацимир бе останал на престола на Търново щеше да има шанс - не знаем. Но България определено щеше да е по-силна, нямаше да мобилизира войски по границаат с Дунав, за да си пази гърба от Влашко. нито щеше да разпръсква сили на западната граница.

П.С. Господин навремето е имало значението на господар, не сегашното. А Шишман не се титулува цар в последните години защото е останал само с два града - Търновград и Никопол, и защото се е заклел във васалитет на Мурад.  около 1393 Шишман не е много повече от един кефалия.

Надали със сигурност може да се каже на кого принадлежи престола. Според повечето престолът не се полага на Срацимир. България, особено Второто царство, е едно малко копие на Византия. Именно по византийски образец е избран Шишман, защото е багренороден. Търновската патриаршия и царска традиция, особено след 1235 г., е copy/paste на византийската и те знаят много добре на кого по право принадлежи престола.

1 - Срацимир е третият син от първия брак на Иван Александър, когато последният не е владетел. Срацимир е роден, когато Иван Александър е бил деспот в Ловеч, а не цар търновски. Ако Иван Александър го бе направил съвладетел, както първородния, то тогава - да, престолът трябваше да на Срацимир, но не го обявява за съвладетел.
2 - След като Иван Александър става владетел през 1331 г. вече е в нов брак и се ражда Иван Шишман. Шишман е багренороден/порфирогенит - т.е. роден след като баща му се е възцарил, а това по канон означава, че престолът се полага на Шишман.
Всичко е доста добре описано в книгата на Константин VII Багренородни - "De Administrando Imperio/За управлението на империята". Да се търсят паралели с Първото царство е безсмислено, защото общото между двете е само името "България", благодарение най-вече на Калоян, но и нищо друго. Елитът и хората са други.  

---

За Влашко, то и там става гражданска война. Войводата Дан срещу брат си Мирчо Стари за това кой ще оглави Влахия. Дан търси подкрепа от българите и я получава при Срацимир (негов роднина), а Мирчо Стари е подкрепен от Шишман, защото последният знае, че ако Дан спечели, ще има двоен съюз срещу себе си. След 1386 г. Шишман се сражава срещу Дан и го убива, но Срацимир моли османците да нападнат Търново в гръб.

---

Иван Александър не помага на Вълкашин и Углеша, защото умира половин година преди похода им. Може да се бъркаш за по-ранен случай, в който И. Александър отказва помощ на византийците, след като те го молят за такава, но той я отказва, защото вече е загубил най-големите си синове в срежение срещу турци изпратени от византийския император.
Иначе и да беше жив Иван Александър, за да окаже помощ на Вълкашин и Углеша, това нямаше да промени хода на събитията. Османците вече са здраво стъпили на Балканите и балканските войски, колкото и да се обединяват, не могат да сразят османските. Даже легендарното Косово е за пример.

---

Ако хипотетично Срацимир бе станал едноличен владетел, пак щеше да изпраща войски във Влашко, за да спре Мирчо Стари, а зад Мирчо Стари седят доста по-сериозни сили отколкото е била подкрепата на Дан, роднината на Срацимир. Сценариите са два - Срацимир воюва във Влашко изтощително и успява да отблъсне Мирчо Стари и да държи Дан като войвода там, но България ще отслабне значително, а южната граница щеше да е открита за османско нашествие (Както се случва де факто при Шишман). Две - Мирчо Стари разбива и Срацимир, и Дан, което е най-вероятната версия, защото Мирчо е доста по-опитен и могъщ от двамата и тогава пак България щеше да е още по-слаба, за да се опълчи срещу Османската империя. А, Мирчо щеше да нахлуе в България, за да завладее крепостите по Дунав. В случая на Шишман Мирчо е съюзник на Търново и помага до последно с каквото може на българската държава, уви влахът се оказва сам срещу целия балкански цирк от османски Срацимировци и подобни.

Мирчо помага на Шишман в няколко случая, но воюва срещу България. той например завладява крепостите на Добротица и Иванко, та не е било безкористно. Нейсе, да оставим Мирчо.

В цялата на история на двете български държави до този момент няма принцип да става Багренородният син. България може да е копие на Византия, но точно в този елемент - не е. Впрочем и в самата Византия, точно този елемент не е задължаващ - при цялата Македонска династия не е решаващо кой е Багренородният, там кипи от преврати, а тя е три века.

Срацимир е син на първата Теодора. Неговият по-голям брат е бил престолонаследник и съцар. Логиката е, че след смъртта му той трябва да е съцар и престолонаследник., а не по-малкия му брат от друга жена. До момента повтаряв в България не е имало принцип на багренородност  - да оставим Византия, да оставим Влашко. Говорим за България. Инак ако имаше не трябваше да идва Борил на престола след смъртта на Калоян, а директно Йоан Асен. И не би трябвало да има толкова много случаи на съуправство както е с Петър и Асен и Йоан Асен и Александър. В този случай няма "по канон" защото в България канон на порфирогенетност не съществува. Йоан Александър изменя закона специално, за да угоди на еврейката.


Ако Срацимир бе останал владетел, България нямаше да се разцепи и той щеше да има много повече хора и за бой срещу османците и срещу Влашко. Йоан Александър разполага в началото на управлението си с около 12 000 души, като има и малък резерв. Не ясно с колко е разполагал Шишман, но е съмнително да е имало повече от 4000-5000 души (колкото и Момчил)след като Добротица и Срацимир се отделят. Али паша и Лала Шахин всеки от тях води по 25-30 000
Разбира се, трябав да отчетем, че през 1365 в България е вилняла чумата, а българите са нямали имунитет към нея, за разлика от османците. както и че са били цялото население да е масово военизирано, вече е нямало ангария и никой комита не е изхранвал по 10-15 000 войска. Но все пак разцепването на Търновска България е голям нов в гърба.
Впрочем Йоан Александър докато е жив още не взима мерки срещу отделянето на Добруджандското деспотство. Божидар Димитров в "Памет българска" бе казал, преди години че Добротица дава 800 000 за да го зачете Йоан Александър. това ако е вярно е голяма недалновидност. До този момент Добротица е имал една празна титла, дадена му от императрица Ана Савойска дори това е трябвало да бъде сигнална лапмпа на Йоан Александър, а не му е светнало.
Впрочем бащата на Сара-Теодора май също е някакъв богат венецианец, и Йоан Алелексъндър я зърва Сара на някакво съдебно дело.

П.С. Срацимир за цялото си управление не води и едно сражение с Мирчо Стари, който му се пада някакъв племенник  - син на негови братовчеди. Самият Срацимир е женен за друга своя братовчедка от фамилият Бесараб - Анна Бесараб, а майка му е Теодора Бесараб.

ВПрочем и Срацимир и Шишман (това име е много неправилно, но дръп път ще обяснявам защо) има една политика - те отлагат, измъкват се, бавят топката и разчтат да дойдат западно европейците. Шишман даже дава сестра си за наложница на султана, а и предава малко по малко всичките си крепости. Пък Срацимир става католик, като въобще не го притеснява факта че е османски васал и че в столицата му има голям османсик ганзинон.
След поражението на османците при Плочник Шишман проявява непокорство и плаща с главата си.  След пристигането на унгарците и французите на Сигизмунд/Жигимунд Срацимир отхвърля васалитета и плаща с главата си.

При Борил нещата са други - той е пълнолетен роднина на Калоян, а Иван Асен II и Александър са все още деца, а и не са първородни синове на владетеля, а негови племенници. Най-малкото Борил трябваше да управлява като техен регент, така че пак властта щеше да е в него. Проблемите са два - още не е била изградена традицията за предаване на власт, защото и тримата братя Асеневци умират в заговор, а България към 1207 г. е католическа държава - близо, но далеч от византийските традиции.  Едва след 1235 г., на събора състоял се в Лампсак, България става православна и приема византийските традиции. Разбирай България Става Никея №2 с център Търново.
Няма нужда да се търсят паралели между Първата и Втората държава, защото те са доста различни. Даже са различни и като етнос. Болярите вече не са храбреците на Аспарух и Симеон, а власи и кумани. А, това каква е била традицията, е разтегливо понятие. Виждаме, че Шишман е посочен за владетел, защото самият Иван Александър и църквата го обявяват за багренороден, т.е. българските царски и духовни институции се съобразяват с тази традиция, а не кой е по-старият в случая. Може да си спорим кой прав, кой крив, но това е положението. (кой съвременен политик го бе казал това? )

---

А, и въпросът с Добруджанското деспотство е доста интересен. Да, населението говори български, но не признават Търновската, а Константинополската патриаршия. И Добротица за какво ще плаща на Иван Александър, за да го зачете, след като Добруджа е отцепена при Балик 6 години преди Иван Александър да стане цар? Или зачиташ, или война. Добротица отблъсква Генуа веднъж-дваж, та Александър ли ще му каже нещо?  Мирчо Стари, а и самият Търновград, изобщо не са ги виждали като българска държава. Даже Шишман може да е използвал Мирчо Стари като бухалка срещу добруджанците, кой знае..

---

За Срацимир са само хипотези. Дори и България да беше единна, със силен владетел, нямаше да успее да победи османското нашествие. Можеше и да издържи някоя друга година след 1393/6-та, но щеше да стане османска територия в началото на XV век.

По принцип годината 1396 е наложена от Иречек, който по-късно я ревизира и става 1398, но това е съвсем дребенедетайл. Да, разбира се, Срацимир не би бил достатъчно силен за самостоен владетел. Неговаат надежда е да дойдат маджарите и той да се признае за техен васал. На това се е надявал и Йоан Шишман, и той е протакал, но за малко - не ги е дочакал.
Явен аналог е 1443-1444 походът на Хунияди и Ягело. Хунияди е подготвян за български цар. и все пак с тази титла са се обръщали към Фружин. Вероятно Фружин трябвало да стане васал на Хунияди. Точно това е причината, поради която след завръщането им Хунияди хвърля вината върху Фружин - той му е конкуренция.
Реално при османците има само два сериозни опита да бъдат отбити - първият принадлежи на Вълкашин и Углеша. По това време османците все още не са стъпили здраво на Балканите, но сърбите - по балкански - се написват и зарязват стражата. Така поне твърди Мехмед Нешри

Вторият сериозен опит е през 1444. Ягело и Хунияди имат шанс да вземат Южна Добруджа, Северното черноморие и района около Мадара, Хръзград и Шумен, да предоставят Северна Добруджа на Влад Цепеш и да създадат един плацдарм за бъдещи войни. Уви, битката при Варна е решаваща, а причините са комплексни - недалновидната политика на венецианците, алчността на власите и липсата на дисциплина, и не на последно място - непригодеността на рицарската тактика за такива условия, лошите съветници на Ягело и неговата младост.
След 1448 вече приключват сериозните опити за изтласкване на  османците.
Та Срацимир/както и Шишман вероятно са считали, че е по-добре да бъдат католически васали и затова са разтягали локуви. Все пак католиците са християни. Специално Срацимир и жена му стават католици след един унгарски плен през 50-те години, та за него не би било трудно.
Балик е признат още 6 годишни преди да дойде Йоан Алелксандър, което е грешка, но Йоан Александър щом си е стъпил на краката веднага е трябвало да му се нахвърли и да си вземе земите. Още тогава България е била отслабена. В интерес на истината признаването на  Добруджанското деспотство не е еднократен акт. Отделянето към Цариградската патриаршия е окончателното забиване на ножа в Търновска България - то означава отделяне. Иначе самият Добротица е по-достойните властели/боляри, но и на него не са му стигнали силите. Войната  с Генуа той я почва към 1373 и я води някъде до 1381/1382 като тя продлъжава и при сина му Иванко. Очевидно Йоан Александър не го е зачитал заради войната с Генуа, той не е бил жив след 1371

П.С. За Борил нещата са други. Той идва на власт с преврат, с помощта на куманката (Манастър е нейн брат) и въвежда в България византийската практика узурпатора да се жени за бившата съпруга на убития, за да се легализира към тази практика се придържа и Ивайло. Ако не бе преврата Калоян можеше да поживее още и Йоан и Александър да бъдат пълнолетни. Впрочем Йоан Асен (1190 г) е на 17 години, когато умира Калоян, несериозно е да гледаме на него като на "дете". Брат му е бил да речем с 1-2 години по-млад. Дете е да речем Коломан, който е на 12 г. Но дори да бе имало временне регентски съвет  - малко вероятно - Йоан Асен е имал цяла поредица от братовчеди - например Алексий Слав, който е далеч по-подходящ.

П.П.С. Сега в уикипедия намирач информация, че Едва през 1369 г. те земите са подарени на Добротица от цар Иван Александър заради заслугите му при спасяването на Иван Срацимир от унгарски плен. Ако е така е страхотан грешка. За спасяването на един син, когото дори не считаш за престолонаследник да подариш една трета от България-  нямам думи. Йоан Александър е бил много застрелян. Неслучайно от 1365 е в непрестанно отстъпление.

И да ги бе дочакал нямаше да променят картинката. Унгарците вече са били изтощени заради войните в Италия. Виж, ако не се бяха концентрирали в Италия, а бяха дошли на Балканите, както проф. Хр. Матанов казва, нямаше да има кой да ги спре и те щяха да са в ролята на Османската империя - непобеденият завоевател.

---

За Фружин има доста спекулативни неща. Повечето твърдения за него не намират тежест сред документите. Наскоро излезе една монография, ще се опитам да я потърся, ако я има налична онлайн, много е интересна за писмата на участниците в похода от 1443-1444 до папата и негови кардинали. Когато кръстоносците превземат София през 1443 г., са добре посрещнати от местните бедни християни, след което се насочват към Ихтиманския балкан, като освен зимата, другата трудност и неприятен момент за тях, са постоянните атаки от тежки, добре бронирани, християнските спахии. Т.е. християнският елит на Балканите е имал друго виждане за териториите и те не са включвали Янош. Та, унгарецът хубаво си е мислил да става владетел по тези територии, но е направил малко сметката си без кръчмаря. Султанът добре се е погрижил за местните първенци да се чувстват добре осигурени финансово, за да не приемат западните християнски войски с прегръдка, а с меч. То, поглеждайки реално, най-добрите османски военачалници и елитни войски са византийци, българи и сърби - някои приели исляма, други - не, но въпросът е кого ще освобождават кръстоносците тук? Селяните?

---

За Балик и неговото отцепване просто България не е имала късмет през XIV век. Тогава управлява Михаил III Шишман, който воюва срещу сръбски набези във Видин и византийски в Тракия. Тогава се състои и комичната обсада на Филипопол, в която българите превземат града за няколко дни, но после византийците си го връщат по доста забавен начин.
Иначе  Балик и неговото непризнаване означава гражданска война, докато държавата воюва на два фронта. Това със сигурност променя и парадигмата на българския владетел, защото търси сближение с византиеца Андроник III и общ съюз срещу сърбите, поне да осигури западните граници.
Да, войната срещу Генуа е по-късна от Иван Александър, но военният потенциал на добруджанците е бил налице. Примерно, по време на гражданските войни във Византия, добруджанците изпращат доста по-многобройни войски от Търново на Иван Александър. Времена на анархия.

Абсолютно съм съгласен - унгарците нямаше да променят картината през 1396/1398 - тогава освен залитането към Италия все още има много неправилно разбиране за войната.  Впрочем французите са с голяма вина, маджарите са имали по-правилно разбиране за балканските особености и са били по-храбри, но франсетата са държали да се изфукат. Но разбирането за "рицарска" война е дълбоок погрершно през 1398
 Едва през 1443 Хунияди въвежда вагенгбурга като метод. Хунияди е бил голяма работа като пъководец, но си е гонел своите интереси. В интерес на истината време е да се простирам с илюзиите, че той и Ягело идват като "освободители". Освободители са били точно толкова колкото и Александър II - гонели са си имперските интереси.И двамаат са се надявали да разширятт владенията си. Друг е въпросът, че това верояттно щеше да е в наша полза, ако бяха успели.


Похода за България перз 1443 е нямал шанс - минавал е през много планини и дълъг маршрут. За разлика от 1444, но там венецианците много недалновидно помагат на османците срещу статрия си враг Генуа и прехвърлят към 60 000 души срещу 25 000. Впрочем точно Матанов на лекции е обяснявал, че това е последният сериозен опит да бъдат спрени османците. Там обаче са поредица от грешки, които се натрупват.
Венецианците прехвърлялт армията на султана, генуезките галери на идват, кръстоносците се увличат в преследване; власите проявявват алчност и се втурват да събират плячка, съсипвайки дисципланата по десния фланг...и все пак е имало шанс османците да бъдат отбити дори след тяхната контраатака - Ягели и Хунияди успяват да стабилизират отбраната при вагенурга.
Лошите съветници на Ягело, които му казваат, че цялата слава ще остане за Хунияди, младостта му и глупавата рицарска тактика на клина се оказват последната капка. Владислав умира и поляците се предават, а те са една трета от армията-

Селяните не са можели сериозно да имат думата. да, те отварят гарнизоните за армията на Хунияди и Ягело, но ако трябваше да бъдат принуждавани да приемат Хунияди за цар лесно щеше да се случиъ- воържени и обучени войници с лекога разпръскват селяни.

Отделна на ръка в българските земи поне от две десетилетия няма български цар та бил той и васал. Пукало им е на селяните дали царят ще е Фружин или Хунияди. Те българите и Батенберг са приветствали, нищо че е чужденец.

Пукало им е дали ще е католик, или султан. Даже в този период (30-те и 40-те години на XV век) православните са били срещу византийските императори, защото са търсели подкрепата на католиците. Предпочитали са да падне Константинопол, отколкото да приемат върховенството на папата. Сигурно това се е разпространило и сред нашите.

На византийците, да на тях им е пукало. По точно на гражданите  в Константинопол. Ама те са били закърмени с една доктрина,не са можели да приемат униатската идея, а и духовенството е било много силно там Аз говорех, че на варненския селянин  бай Киро му е било през оная раота, дали ще го управлява католика Хунияди, православният Фружин или султана. Единственото което може да му е пукало да не се отнасят с него като с роб, и да дава девширме, така че вероятно е предпочитал католиците, но в тънкости едва ли е влизал.

Виж - случаят с болярите е друг, там много от тях, за да си запазят привилегиите се помюсюлманчват - напр. Александър големият син на Шишман.
--
Хубаво би било в нашата дискусия да се включат и други хора, за да не си говорим само с теб (въпреки че на мен ми е приятно). Ако някой има интерес и към друга историческа тема - обаждайте се.

Варненският селянин бай Киро, по време на похода, вече 40 години е бил в рамките на Византия. След 1404г. османците дават териториите по Черноморието обратно в ръцете на Византия, а още от 1/4 на XIV век във Варна действа Константинополската патриаршия, та е възможно и православните по нашите земи да не са харесвали католиците, даже твърде възможно предвид факта, че въстанията на католиците българи през 17 век не са подкрепени от мнозинството православни.
Иначе девширмето дали не е доста изопачено в историята ни? За 300 години около 40 хиляди българи [според сметки на историка Ал. Стоянов] са били взети за еничарския корпус, а не милиони, както си мислим. Също така това се гледа като нещо престижно от голяма част хора тогава. Взимат се силни деца на по 12-14 годишна възраст, обучават се, получават добро военно/административно образование и доста често се връщат след това по родните земи. Мит е това, че са взимали бебета пеленачета и като пораснат не са знаели какви са, що са.
Даже във времената на кърджалиите, главните действащи лица по нашите земи, са пенсионирани български еничари, които започват да действат сходно като мутрите през 90-те години на миналия век - рекети, обири, изнудвания, което принуждава султантите да ликвидират корпуса.

Ал. Стоянов имам доста лошо мнение за него. В опити да е интересен говори много глупости. Например пак той пишеше как хората с радост си давали децата, и те после като станели част от администрацията им пращали пари.
Само че има документи - пътеписи на френски, италиански и пр. мисионери - как селяните умират от бедност, но си крият децата. По пещерите. Не казвам че съвсем е нямало такива случаи, но ми е интересно колко са били като процент и колко пари са пратени?
Кога се е гледало като на нещо престижно - 15-16 век? Ами, престижно става след 17 век, когато цялата ОСманска империя изменя своята администрация, а еничарите са вече добре платени. Скоро след това девширмето е отменено. И да - тогава вече са взимали по-големички деца, ама в началото взимат 7 годишни.
И 40 000 души за два века - ако въобще са били 40 000, защото аз имам съмнения за цифрите давани от Ал. Стоянов - е една доста голяма цифра. Това са 8-9 големи града като Солун.

Александър Стоянов говори и глупости за българската флота, през Първата българска държава. Като изключим Омуртаг, когато са навързани лодкик една за друга, за да направят мост на Дунав няма друг случай да имаме флот. Симеон търси коалиция с арабите заради флота- Самуил не може да удържи Драч от 14 кораба. Йоан Владислав не може да покори Солун и Драч без кораби. Дори Калоян който превзема Варна използва щурм посред празник. А после го защтава с венециански капери.
Йоан Асен е първият който строи флот, а Добротица - вторият. Тук не става дума за глупостите на Ал. Стоянов за когото "флот" е всичко което плава - все едно дали рибарски лодки на каботажно плаване, търговски съдове или бойни кораби. Неговите доводи, че щом българите са строили крепости по вода, значи са морска нация са ми ясни.

Също и как обяснява, че видите ли щом в Измаиловския полк имало предимно чужденци, и повечето от тях били българи, значи българите имали армия още през XVII в.
Александър Стоянов го слагам на едно ниво с Божидар Димитров.

Има и такива случаи. Мюсюлманите се бунтуват, за да може и техните синове да се присъединяват към еничарския корпус. Има го и другото - някои не желаят да си предават децата и ги крият, да.
Не са малко случаите, в които еничарите се прибират обратно в родните къщи, така че помагат директно.

---

И, да, през 15 и 16 век е престижно да си еничар, защото точно тогава са най-добрите и богати завоевателни походи и се прибират с богата плячка. 17 век насетне, особено след Виена, да си еничар си е самоубийство за без пари
Но, да, и аз не съм съгласна с редица негови твърдения. Примерно и за границите при Симеон и Иван Асен II, които без доказателства, описва, че стигат до Полша и Централна Европа.

Има и такива случаи - не споря. Само казвам, че при него има гигантски преувеличения, за да се прави на интересен. Малко в стил Бождар Димитров. Може би най-явният пример е българският флот. Практически неговото твърдение е, че още през първата българска държава имало флот и дава като пример, че славяните при Омуртаг навързали лодките си като салове и така българите преминали Дунав. Следователно според Ал. Стоянов те имали флот. флот имал и Крум, който искал да превзема Солун?!  Флот имало в цялата българска държава.
Също и че щом крепостите били край вода, значи сме имали флот, както и че Йоан Александър търгувал с венецианците.

Този човек нито прави разлика между лодки и ладии, нито между каботажно плаване и плаване в открито море, нито между търговски флот и боен флот. Повечето ни крепости са край вода,за да имат захранващ водоизточник, което не ни превръща в корабна нация.  А венецианците са можели и по суша да влизат във Видин.
Чак до Йоан Асен нямаме флот.

------
Иначе съм съгласен поне с едно  - в Българската история има много митове. Златарски разполагал с доста ограничена изворова база -  Паисий, Шафарик, Иречек - и е допуснал доста неточности. Следовниците му повтарят като папагали
Един от най-разпространяваните митове  от В. Златарски  и компания е за "Силния" Симеон и "слабия" Петър.

Мит - цар Симеон бил един от най-силните царе на България. Мачкал в серия от войни Византия, при него България достигнала културно могъщество. Синът му Петър проиграл всичко, разсипал България, из страната плъзнали богомили

Фактите - Симеон води серии от войни, но никой не му признава нищо. Той е един узурпатор, реално си има княжеската титла. Синът му е признат за български цар. Да, Петър прави компромис не е признат за "цар на българи и гърци", а само за "цар на българите" и не е "от бога владетел"...е, голяма работа. Ромеите му признават царската титла (равностойна на цезарската на Тервел) и пращат скъпи червени платове
"Силният" Симеон няма монетосечене, но "слабият" Петър  - да
Симеон иска да се ожени за византийската императрица и надменно се зове василиопатр. Не му се получава. Синът му се жени за внучката на византийския император - Мария-Ирина
Симеон побеждава при Анхиало - в резултат от непрестанните войни 20 000 българи избягват във Византия. Да, не знаем, колко ромеи са избягали в България, но писмото на Роман Лакапин е показателно - българите не горят от щастие. При Петър имаме най-дългия мир с Византия, а църквата става независима. Силният Симеон опожарява християнски храмове. Язък, че е учил в Константинопол

Силният Симеон идва след като баща му прави преврат срещу Расате и го слага наготово на престола. Слабият Петър се разправя с два бунта на братята си. Силният Симеон е характерен с века на културата. Ама чакайте - той още Борис вика св.седмочисленици, а Йоан Рилски, презвитер Козма и пр. са съвременници на Петър.
ама при Петър имало богомили, защото бил слаб...Моля? При Самуил и Йоан Асен богомилите цъфтят, а при Борил има антибогомилски събори.
Ама имало пет маджарски похода в нашите земи. Доколкото знам, маджарите почти не нападат българските земи, а само преминават през тях и удрят Византия. И са си плащали данък за тая работа. Ама Петър изтървал Чеслав? Е, голяма работа - проитекло ли нещо от тая работа?

Истината е, че Симеон оставя България разорена и съсипана. Да, доказал е, че армията ни е силна и какво от това? "Ти ако щеш се обяви за император на света - никой не ти признава титлата" пише Роман Лакапин. Какво става при "слабия" Петър - преговори с Рим, данъци от маджарите, византийска принцеса се жени за царя, границата е установена на 20 км. от Солун, българските търговци са с привилегии, църковна независимост, 37 години мир с Византия. Петър вдига рязко международният авторитет на България и прави каквото е по силите му за да спаси една съсипана България.

Гледам че доста хора ги избива на османски период - еничари, робство, Левски и Ботев...Предлагам да продължим разговора тук

Чакам някой да напише нещо по темата? виждам, че има желание.

Аз само ще вметна, че сегашните българи са далеч по-големи роби от онези през Възраждането. Левски мечтае за свободна държава, за република, Раковски за отечество, а нашите ще се избият за това кой е бил по-голям роб по време на Османското владичество и се обиждат, ако им кажат, че не са били роби.