Българска история (681-1947)

Колко имена на български селяни знаем от средновековието?

За Иванко и Ивайло се сещам веднага, но не съм специалист, може да са осъвременени

Накити старинни съм виждал да продават и на сергиите пред Александър Невски, София. С малко въображение можеш да ги обявиш за болярски. Специалистите са малко, лесно е да кажеш, че накита е от 14 век, а после той внезапно да бъде откраднат и да не могат да се правят изследвания. Изобщо не е трудно и да направиш поръчка за пръстен, да поискаш да го състарят и да сложат на него някакво име на старобългарски и да го "откриеш" за света.
Не знам дали ти прави впечатление, но монетата която уж бе от Аспарух я откраднаха.
---
Deaf Мирослава, дъщеря на Самуил; Добромир Хриз. Добромир е типично славянско име с наставка -мир.
Всички имена, които включват слав/слава, мир/мира и пр. са славянски например Десислава, Добромир, Велимир, Светослав и пр. ето още едно име в което личат славянсик черти - Маламир
Сещам се за името на Алексий Слав, наричан също и само Слав.

Впрочем ето ти име на един славянски хан - Сабин. Името го няма в ИМенника, но Теофан Изповедник (мисля, че той беше) свидетелства, че имало такъв хан. Златарски и компания, вярват, че бил славянин, затотва го няма смисъл.

типичните български имена имат ирано-сарматски произход например Испор, Тервел, Баян, Север, Кормесий...
също и имената завършващи на - ота - Белота, Гневота, Енравота. Както и имената с повторение - Кра-Кра.

П.С. като изключим Моаите от о-ов Пасха, колко артефакта там има от коренното население?

Борис, Иван Владислав. И то забележи кога идват тези имена - след средата на IX век, когато вече държавата приема един друг, по-различен облик.
Второто царство е доста интересен казус - там елитът е предимно кумански и татарски. Всичките ни царски династии са от кумански произход. А, Калоян пише, че е владетел и на власи.
Иначе виж всичките ни имена от периода на Османско - повечето са славянски.
За славянски имена, и то преди създаването на българската държава, препоръчвам "Гетика" от Йорданес. Там си има княз на име Бож.

---

Както няма и сигурни български артефакти. Всичко е византийска мода през Средновековието.
Ето един наш Омуртаг:
Ето го и Никифор, който загива от войската на предшественика на Омуртаг:


Плиска - византийски град, византийски строители, византийски план. Голямата базилика - изцяло следва византийските църковни сгради.
Преслав - византийски град, византийски строители, византийски план. Златната базилика - изцяло следва византийските църковни сгради.
Търново - изцяло реновиран от византийците през 11 век.

Да поставим ли сега и българската държава под съмнение?

Има една книга "Български именник" на езиковеда Йордан Заимов, там има доста имена, които цитира като славянски, срещани през вековете. Имена като Нравота, Драгота, Доброта, Белота и пр. Не знам доколко е достоверен.

През 682г. на съвещание на византийският елит,един епископ се обръща с укор към императора:

"Предупредих ли ви да не започвате война срещу българите?!"

Държава и народ съществуват,когато са признати и спомената от други държави и народи. Впрочем това документирано съвещание доказва,че българите са съществували още преди 681г. Но "български" историци фалшифицират историята,че България уж била създадена през 681г.,за да могат да включат измислените и несъществуващи "славяни",в които моля ви се българите се претопили. И тази фалшификация е направена в угода на Русия. Докога?! Аман! Във всички източници от онези времена пише за "многобройни българи",но псевдоисториците ги обявиха за една шепа народ,а "славяните" за "море" от славяни...

Руснаците откраднаха името...руснаци от украинците (Киевска РУС) и прекръстиха украинците на украинци. Руснаците двеста години са били под татарско робство,но измислиха че българите били под "турско робство". Руснаците са се опитали да се обявят за (наследници на) византийците,но гърците са им скръцнали със зъби и точно затова те решават да изфабрикуват поредната лъжа – за някакви си славяни...

Имена като Иван,Симеон и т.н.,са библейски,а не "славянски"...

Ще се намеся в тази тема, ако не възразявате, защото ми е много интересна и имах доста материали, свързани с нея, защото курсовата ми работа по стробългарски език беше върху старобългарските лични имена по време на Първото българско царство.
Та, много накратко за мъжките и особено любопитните за мен женски имена около 9-ти, 10- ти век и особено преди това, около 7-ми, 8-ми век.
Мъжки имена  -съвсем очаквано много повече от женските. Освен изброените от вас, интересни са: Велегнев - име на сина на старобългарски багатур; свещеник, наречен Варакур от времето на Първото българско царство; . Докс покрай известния Тудор Доксов  около 9-ти век е познато на повечето.
Съвсем по-далечно звучат Ветам и Мугел да речем, те са явно носени от мъже доста преди Покръстването, подобно на воин от времето на Омуртаг с име Негавон. Колкото по-назад се връщаме с имената, толкова по-близо стоят до имена като Органа,  Шамбат, Кубрат, Кубер, които знаем от кое време са.

Женските имена са особено интересни, но толкова забулени във времето, че няма накъде. От 10-ти век идва съобщение за женско име Келара, изписано в църква. Много близко до него - Алгара, което е разкодирано като значение - желана, искана. От същото време е Персияна/Пресияна подобно на мъжкото Пресиян. 
По същия начин е регистририно име Кубра, вероятно от Кубер. Може би това е едно от малкото женски имена от времето На Кубрат, тоест преди Първото българско царство. Предполага се ,че от тогава датера и име Българа или вероятно произнасяно по-скоро като Блъгара или нещо подобно, дошло от етнонима на народа ни. Вероятно е имало и такова мъжко име.

Изводът е, че повечето български женски имена преди 7-ми век са били производни на мъжките, но е имало и типично женски. За съжаление много рядко изписвани някъде. Някъде много назад във времето са женски имена при племената отпреди Органа и Кубрат като Тамар бика ,Ууз бика, където бика е със значение на жена. Не може със сигурност да се причисляват към българските женски имена и затова остават тези от 10-ти век.

Само да кажа, че държава и народ не са еднозначни понятия. Много народи няма своя държава, нито са признати от някого. най-пресният случай са палестинците - народ има, област има, държава няма.

имало е и славянски етнос, много преди да се създаде държава.

Не помня къде го четох - май в Д.Овчаров в книжката му за Кракра Пернишки, но не съм сигурен - имена с повторение като Кра-Кра, и завършващи на наставка от - Белота, Гневота, Енравота  са типично прабългарски. От  женските имена типично прабългарско име Косара (имаме принцеса с такова име)


женските имена поне до 19 в. се формирали на база мъжките - вижте Гераците - Божан- Божаница, Петър-Петровица (днес тя би била Петрова), т.е. жените не са имали лични имена след като се оженят. Преди 2-3 века същото е било в Австралия.

по принцип имаше една хубава статиря, че българските имена са три категории - ирано-сарматски, племената на волжките българи (където много яко са омесени етносите) и кумански имена.
http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Praba … enski%20imena.htm
Разбира се не с всичко съм съгласен. Вярно е, че че наставката -мир се среща и при прабългарите, но по-често се среща при славяните.
Славянските имена най-често имат наставките -мир и -слав в себе си. Нека сравним Памир с Маламир. В единия случай името може да бъде разделено на състави части - Мала - мир, т.е. малък мир (твърде е възможно това да е прякор, а не име), а в другия случай имаме име по дадена област, както имаме да речем Персиян, Персика, така имаме и Памир.  

ето едно славянско име - Мирослава (дъщерята на Самуил) - слава в мир. И двете думи имат собствено значение. Имена като Вели - мир (велик мир), Свето слав (славата на света), Вели слав (велика слава), Бело слава (Бяла слава), Десислава, Стани- мир и пр. са видимо славянски.



Отделно от това - Иван е послявянчен вариант на гръцкото Йоан. А Симеон на еврейското Шимон. За Самуил и пр. има спорове каква е майка им Рипсимия - еврейка, хазарка, арменка - само тези три етноса използват старозаветни имена. Хазарите са силно проникнати от еврейката религия, та е твърде възможно да е била хазарка или арменка.

Някъде назед някой питаше за имена на селяните пред ранното средновековие. Сочи се само името на Ивайло като известно, което впрочем не е Ивайло, а Иваила, така е звучало името на свинаря- цар.
Все пак интересно е как са се казвали селяните в армията на цаля, а не само предводителя им.
Спомням си ,че бях чела за имената в чуждите култури, че нисшите съсловия като селяните примерно не са имали право да ползват имена на висшата класа. Естествено веднага възниква въпросът дали и при нас е било така. Оказва се ,че най-вероятно  не правим изключение.
Противно на простонародните имена, които нерядко са съкратени форми на по-сложни или многосрични имена, имената на аристократите не търпят съкращаване. Асен си остава Асен, а не Асо да речем, както става при селяните. Селските имена най-често завършват с простонародни окончание като - о- и  -е- . Уговорката е, че тези изводи идват от турски регистри, които са от 15-ти век и нататък, докато какво точно е било през 9-ти или 10-ти век при селяните няма документи.

Само да вместна, че представата за Ивайло като свинар-цар е доста неистинна. В миналото тя бе разпространявана от социалистическата номенклатура, за да ни набие в главите една представа.
Ивайло е бил образован, четял е Библията и молитвеника. Има хипотеза на проф. Йордан Андреев, че най-вероятно е бил от военното съсловие. (хората пазещи проходите със собствена чета) Ивайло е бил опитен пълководец, няма загубена битка.Проф. Божидар Димитров отбелязва десетките му спечелени битки (той не е губил и една битка)
Всъщност историята за свинара се появява 25 години след смъртта ни Ивайло, когато се появява Иван Свинепаса.
Иначе за Ивайло Бърдоквата, Пахимер твърди, че бил беден и затова ял марули, но проф. Пламен Павлов отбелязва, че може да е бил религиозен и да постил или да е спазвал някаква диета. Яденето на марули/зелки не е доказателство за мизерия. В рамките на шегата Ивайло може да е бил първият вегетарианец


За Ивайло има хипотези
-че е ковач
-че е бил наемник на татарите
-че е пазали проходите в Добруджа със собствена дружина.
-дори че е бил областен оправител на Овеч/Провадия, т.е. кефалия.

Всъщност дори името му не знаем - има предпоположения за Иваил и Вълю

На днешната дата България е сред държавите освободили Полша и Прибалтийските държави, след като Русия капитулира заради пораженията през Първата световна война чрез Брест-Литовския мирен договор от 3 март 1918 г.

Е то,през 1941г. България освобождава Скопие,Битоля и Прилеп. И в София и в цялата страна са се веели...нацистките знамена със свастиката,редом с българските.

През 1941 г. Италия и Германия дават Скопие, Битоля и Прилеп за временно администриране на българската държава. Тяхната съдба е трябвало да се разгледа след края на войната.
 Българите в Македония обаче посрещат това като щастлива новина, защото наистина българските войски прогонват югославските мародери от македонските земи и налагат свое временно управление.
За съжаление след 1947 г. българското правителство пък ще е това, което ще почне македонизация в Пиринския край, а Югославия във Вардарска Македония.

Това с освобождението на Прибалтийските държави не е съвсем вярно, защото окупаторът им Германия капитулира чак през ноември 1918-та.  Мисля, че краят на претенциите за унии/протекторати и изтеглянето на окупационните войски става с Компиенското примирие. В този смисъл "освобождението" е малко по-сложно.

Последно,кой е бил окупаторът на Прибалтийските държави? Русия или Германия? През 1918г...