Накарай го да говори

Мисля, че проблемът ви е от съвсем друго естество.
Смятам, че приятелят ти те оценява прекалено високо и това го потиска, убива у него всеки стимул за себедоказване.
Връзката ви е много характерен пример за съчетание на по-реализирана и опитна жена и мъж, който след периодът на покоряване, се чувства неравностойна страна в тези отношения.

Угода няма 

Да точно за това потискане говорех.Не издържам вече да му вадя думите с ченгел,а толкова го обичам,градим общо бъдеше и не ми се иска да се разделяме заради това.
Друго нещо ми прави ужасно впечатление,неговите изляния в писмен вид!
Тъй като се запознахме така и точно в този момента, пак сме разделени с разстояние ,забелязвам едно нещо.
Това което пише не го казва никога на глас.(с изключение на интимните теми)
Има много голяма разлика в писането му и това какво ми казва.
Тук не говорим за несъотвецвие в информацията,а за пълната и липса на живо.
Ето онази вечер ,като му се отвори музата ,та до сутринта човекът писа чаршафи ,едвам ги четях.
Но никога не се е slucvало лице в лице или по телефона,да говорим  за наши неща или важни неща и те да са идвали първо от него. Точно и аз така ,трябва да го поставя като полицейски разпит ,за да тече нещо като инфо м/у нас.
Също така твърдението, че ме цени много е вярно,но не смятам че съм му дала повод да го потисна с това.Напротив мотивирам го,давам му път и той да се изяви.Спрях да очаквам твърде много от него (имайки предвид възрастта му),но от друга страна имам съмнение ,че така съвсем ще му отпусне края ....!
Не ме разбiраите погрешно ,не искам да го променя,бих искала да се науча как да живея с такъв човек и какво мога аз да му помогна(ето пак АЗ,ужас)?!
 

Неуверен е този мъж  , щом предпочита да пише, а не да говори 
Може би ако спреш да доминираш и той ще се изяви.

babyrose, какво да МУ помагаш? Защо си мислиш, че той има някакъв проблем? Човекът е мълчалив. Такъв си е. Има ги всякакви. Спри да мислиш за това като за проблем и то ще престане да е проблем.

Човекът до теб е партньор. Не някакво чучело, дето да си проектираш върху него представата за "идеалния". Приемаш го, какъвто е. Ако не те урежда - всеки по живо, по здраво. Всичко друго е вятър работа.

Няма начин да направиш от един мълчалив човек приказливец. И колкото повече му навиваш, че трябва да говори, толкова по-малко ще говори (трети закон на Нютон - важи и във връзките).





И аз това писах преди страница-две. babyrose, помисли върху това. Много е вероятно по някакъв начин да допринасяш да е толкова затворен. Нямам предвид, че непременно си "виновна" (мразя тази дума), но все пак, преди да търсиш проблеми в другия човек, помисли си за твоето поведение на първо място.

Да, първото нещо което направих е да погледна в себе си ,като най-лесно.
И  го направих,станах мушица,ни гаг ни мак.....само ,че така си мълчим до припадък а проблемите и ежедневните неща, които трябва да се говорят и коментират, е така си седят.
Сега в тази ситуация се чувствам още по-сама.
От горе на това, сега като не "доминирам" вече,той само ме пита"Какво ти е,има ли нещо"?
Давам един пресен пример:след 100 смс колко си липсваме и да дойде вечерта след работа да се чуем ,се чуваме и какво....аз не взимам инициативата ,както обикновено и мълча ,а и той мълчи......минаха се точно 5 мин и аз накрая не издържам и вика"Еми чао тогава" и той казва "Чао" 
Затворихме много тъпо телефона,а и двамата бяхме  чакали разговорът с нетърпение.После мина се не мина време и човекът (то и аз де) си изляхме душите в писмен вид......е как става този номер?

http://vbox7.com/play:271a3f41

Malko da razvedria temichkata ,eto kakvo miloto spodeli vav Face-a

Тези отношения прилягат повече на ученици, отколкото на големи, зрели хора.
Намерете начин да комуникирате (или той да порастне  ), че иначе е обречена тази връзка. 

мхм, темата ми е много интересна и болна, за жалост, но нямам време да я прочета, за това  - запис

Предната ми връзка беше с един такъв мълчаливец-всъщност не беше особен мълчаливец ,но когато имахме проблеми във връзката ни аз само говорех,а той мълчеше.Като го питах нещо той само ме гледаше тъпо и неразбираемо(все едно говорих на японски),а аз продължавах да говоря и накрая се изнервях,почвах да му крещя и си ходех разревана вкъщи ,неразбрана.Та,това почти всеки ден.Накрая го зарязах и в крайна сметка си намерих мъж,С КОЙТО СЕ ГОВОРИ.

С всеки Ваш пост съчувтвам все повече на този мъж за който говорите.

Как искате да Ви каже нещо като Вие нищо не казвате ?! Писмените му ‘фермани’ както ги наричате само потвърждават съмненията ми че той все пак има какво да каже, но така както на Вас ви е досадно да четете неговите писания така и на него му е втръснало от вашите безмислени словоизлеяния, които може би изобщо не чува.

Решението не е в това да мълчите, а да говорите смислени неща   

Зила е права - държите се като пубери. И май повече ти, отколкото той.

Душице, 4 страници стана темата и пак не разбра - остави-човека-да-си-мълчи. Нито с разговори ще го промениш, нито с мълчание по телефона (което той 100 % приема като цупене и се шашка още повече). Писах ти за третия закон на Нютон, ама не ме разбра 

Обяснявам: всяко действие поражда равно по сила и обратно по посока противодействие. Всеки твой напън да решиш това, което за теб е проблем, само задълбочава нещата и ситуацията наистина става проблемна. Без значение какъв метод ще избереш, самото наличие на метод означава едно - ти си недоволна от него и искаш да го промениш. И той, предполагам, се чувства като зверче в клетка - нещо там е сгафил, ама не знае как да се поправи, защото е мълчаливец по характер и това не подлежи на промяна, та сега се чуди как да ти угоди и, разбира се, се умълчава още повече - като всеки нормален мъж, който има неизяснен проблем и го обмисля.  И той все повече мълчи, щото го е страх да не направи някоя необмислена глупост, с която да те раздразни, а ти още повече се дразниш. Добре дошла в Параграф 22.

Той проблем няма. Ти имаш проблем. Опитай да си го решиш сама.

Флип, много хубав подход си избрала за да разговаряш с твоя мълчаливец.
Аз с моя мълчаливц прилагам по - различен подход - виждам, че е умислен, но си дрънкам обичайните глупости, и така както си дърдоря какво е станало на работа или нещо интересно, което съм прочела на работа и изведнъж млъквам и му казвам нещо ткова: "Знам, че нещо те мъчи, когато решиш, ми кажи" и си продължавам дрънканиците. Той обикновено мисли и ме слуша "на фон" и тогава казва нещо като: "Ами, работата е там, че ...нещо си". Аз казвам: "Аха". И тогава вече нещата приличат на вашия разговор. Способен е след два часа да си продължи изречение, което аз отдавна съм решила, че няма да довърши.
Но понякога се ядосвам от неговото мълчание, точно заради сериозни липси от информация, която не ми казва, а аз искам да знам. Например: гласим се да ходим за Нова Година на една къща в балкана, на наши познати, и те казаха да отидем да огледаме как е положението, да видим какво има като мебел, като условия изобщо, и да преценим дали ще ни е добре 2-3 дни там, и какво трябва да се вземе. Ами отива мъжът ми сам, връща се от огледа и аз го разпитвам: "Е, как е къщата ?".
Отговор: "Ами добре". Аз питам: "Е, има ли ток, вода ?". Отговор: "Има.". Въпрос: "Топло ли беше ?" Отговор: "Не.". Продължавам: "С какво ще се топлим ?". Отговор: "С дърва."
Тук вече и вас предполагам ви напират разни въпроси като: Има ли дърва ? Има ли камина ? А тази камина само в едната стая ли е ? и т.н.
Е, аз се отказах. И просто казах, че на следващия ден ще отидем да огледаме двамата положението. Просто отчайващо. 

ПП А клюки е невъзможно да научиш от него, направо  Ето едни познати си направиха ремонт на ново жилище, мъжът ми ходи да им прави ел. инсталация, и мен ме човърка как е обзаведено, какви цветове, стил, какви мебели са избрали. Ами какво да ви кажа, нищо не схванах, освен че имат камък на едната стена и, че изглежда добре. Пфу, пък каква дискусия сред приятелския кръг можеше да се завъди.

Ааа,това е нормално.Моя си е нормално приказлив и той не забелязва някои неща.Всичко идва от мъжкото му там нещо...кажгоде...

babyrose, ,земи си друг мъж или свиквай.