Накарай го да говори

Не мога да го накарам.. за 8 години не се научих. А в началото .. беше различно 
Имаме проблеми, опитвам се да говорим.. аз си казвам всичко той само ме гледа. Сякаш си въобразявам и ми се чуди какви неща му говоря.
Вечер в къщи - той си цъка нещо или гледа тв.. аз пак си мисля, че вече му е скучно с мен или нещо подобно
Преди време ми дойде в повече, исках да си замина, направих неща, които го нараниха. Тогава за първи път го видях пиян .. и си каза... много неща каза..
Може би _KIARA_ е права - показва ми, че ме обича по негов си начин - само трябва да се науча да го виждам

 Аз живея с такъв мълчаливец вече 20 г. Много често го упреквам, дори се караме понякога затова. Но честно казано, като попадна в компания на приказлив мъж си оценявам моя. То като говори човек много, Сократ да е ,все голяма част от изприказваното ще е празнодумство. То това си важи и за мен, признавам си. А моят съпруг определено не говори празни приказки, държи си на думата и обещанията. Много по-добре е с такъв отколкото с някой търчи-лъжи. Така, че недоволствам, но и съм доволна , че е такъв - премерен в речта си , да го нарека.
 Четох някаква статия, за различния подход в общуването при мъжете и жените. Жените търся споделяне. При общуването за тях е важно някой вербално да ги разбере и подкрепи. При мъжете, когато има проблем, те не търсят споделяне, а се стремят да си създадат план, да отреагират на проблема с действие , не с приказки. Оттам идва и разминаването. При нас е точно така . Аз искам да си споделя просто проблема или нещо преживяно. Искам някой с думи да ме подкрепи и разбере. Той начертава план за действие за 5 мин. и изобщо не му се нищят моите терзания. Как да не му се разсърдиш?  Затова са толкова важни приятелките.

Хм ,нещо като, че ли при мен обратно действа.
В началото,е съвсем нормално де,по време на влюбването,уж свикнах....придавах много голямо значение на другите негови черти...точно за това което ти споменаваш.
Но вече започва да ми липсва комуникацията.
И двамата споделяме виждането,колко е важна тя за връзката.
Той от твоя страна,също го осъзнава като негов минус ,но не може да се справи с проблема.
Аз от твоя страна ,вече изпитвам страшна нужда от думите....а го обичам толкова много,любовта ни както вече казах е на лице и е взаимна.Някак си и двамата виждаме проблема,но не можем да го решим.И компромисите от моя страна не помогнаха,само за малко дадоха ефект,докато не се появи пак ГОЛЯМОТО МЪЛЧАНИЕ.

Asperger's sindrom test?

   е точно този момент ,когато сме на градус е неповторим ,то е едно дърдорене и си вика човек"Ето оправи се " ,но ниенте  
Ама, то не може да сме само в алкохолно състояние ,за да си кажем 2 думи
 

Не разбирам къде е драмата. Когато ти говориш, той слуша ли те? Ако да, какъв е проблемът?
Че не говорел? Е, ако единият намила непрекъснато, другият трябва да мълчи, за да го слуша. Не мисля, че би пожелала мъж, който да не спира да говори и да се цупи всеки път, когато се осмелиш да не го гледаш с възхитени очи и широко разтворени уши.
Баба ми и дядо ми бяха от вашия тип. Тя си бърбори, той си мълчи и се прави, че я слуша. Идеално семейство бяха. Когато баба почина, дядо изведнъж оглуша. Дъщеря му се беше метнала на майка си... 
Имам познати и от другия пример - тя приказлива, той - дваж. Не можаха да издържат и година заедно и се разведоха. Явно бракът между радиоточки не е удачен. 

запис  
аз съм от онези късметлии, на които им се 'падат' само такива мъже - мълчаливи.

как един бърборан не срещнах

проблемът е, че аз по жестове не мога да гадая, искам с думи. искам да ми казват, че ме обичат, че съм харесвана, и каквото и да е, но задължително и с думи. не вдявам от мимики, жестове, не мога да фантазирам какво мисли, ама сега как го мисли/пък като знаем, че мисленето не е упражнение за мъже, ясна работата /.


2 брака- 2 броя мълчаливи мъже, освен всичките останали /приятели, гаджета и т.н./, до един  с абонамент и обет за мълчание. явно искат да ми дадат думата

Да  слуша ме ,но дали ме разбира напълно,това не мога да кажа на 100% , като го питам едвам едва ми отговаря:Има ли сме случаи ,при важни разговори ,казвам нещо много важно,обяснявам аз на дълго и широко(че то си трябва),питам "-Разбра ли ме ?" отговор".Да мило,всичко ще е 6." Еми хубаво, разчитам аз на този човек, че в РАЗГОВОРЪТ ни сме се разбрали,докато не дойде момента в които той прави грешка и се оказва, че не ме е разбрал.После го питам" Е добре де, защо не ми каза че не си ме разбрал добре" МЪЛЧАНИЕ
Ето къде ми е проблема,не стига че не говори, пък това се отразява и на ежедневието ни .
Ето още един пример за да разберете за какво иде реч:
Цял ден или с смс -си или кратки тел обаждания ,нажежаваме липсата ни докато не се видим (или ако не сме заедно, чуем по телефона)...но дойде ли този момент,радост голяма ,но от негова страна само мълчание и гледане или слушане ...!Обадя му се от разстояние (чакали толкова дълго, да се чуем и след негови 100 смс "моля те обади се да те чуя" и мълчание....и ако аз не говириа ,може да си мълчим доооо утре.После на мен ми писва или се обръщам и си върша нещо мое или затварям телефона,той също.Но забележете реакция...не мине се ,не мине  време и той се увърти пак и току каже"Ай де бе мило,що сега се цупиш ,за какво" ...боже човекът даже и не разбрал....а аз като червена лампа света ,че искам да го усетя ,да си говорим!

Много сериали гледате, това ще ви кажа.
И приказливи мъже да ви се паднат, проблемите, които описвате, пак ще ги имате. Проблемът не е в говоренето, а в нереалните очаквания, които имате към партньорите си.

И моят е мълчалив. Не ми пука, аз говоря и за двамата. Остави го човека, такъв си му е характерът. Все едно на тебе да ти каже "стани мълчалива, че така не ми харесваш".

И да, предпочитам така, отколкото някакво дрънкало, дето не спира да мели глупост след глупост.

Не правиш добре, че му се цупиш - за него това означава, че не го харесваш и приемаш такъв, какъвто е. И ако по принцип в мълчалив, така още повече се затваря в себе си, щото мъжете (дори приказливите) като имат проблем, стоят тихичко и си го нищят наум - не са като нас, дето веднага свикваме женско събрание и кудкудякаме около проблема часове наред  

Обобщено: обичай си човека и не го притискай да се променя заради теб. Това е чиста кауза пердута.

Еми не знам дали има значение и при мен първия брак ми беше с човек бърборан.
То и до ден днешен ,не може да се наговирим,но не е това причината за да не сме заедно.
 Като се замисля,има едно нещо което ме дразнеше при неговото бъбрене и  това беше, че говореше САМО ЗА НЕГО. Видиш ли ти ,ако се промени темата за друго ,което не му е интересно ,губи интерес..иначе имахме две най важни общи теми -бизнеса и сега децата.
А при новата любов и за това не мога да го хвана ,абе за нищо.Споделя общи виждания,отчитам го по действията му и малките думички.
Не съм от хората които ламтят за много ,за да не го оценя като човек,но ми липсва комуникацията и специални с него и някак това започна да пречи на връзката.
Направо покрай това мълчание, се изцедих от информация,идея,и каквото там се сетите....щото то само кимане идва от другата страна.Пак ако имаме проблем или нещо трябва да се свърши ,мога да го чакам до припадък и няма да  каже нищо и това е.

Че то това е характерно за всички приказливци. Самата АЗ съм видно дрънкало и го потвърждавам от първо лице (както виждаш) 


Е какво ти писах 1 пост по-нагоре? Мъжете са такива. Въпрос на чест е за проблеми пък най-малко да се говори. Той е Мъж, той няма нужда от помощ и обсъждане, той ще се справи сам - така разсъждават те и туйто.

ananas правилно ти е писала, че мъжете и жените по различен начин общуват. Не си справедлива, че очакваш от него да е като жена и да общува емоционално. Мъжете говорят само ако имат да кажат нещо, а приказливците мъже много дрънкат, но пак не споделят емоции, ако се заслушаш. Особено пък ако тръгне все пак да казва нещо, а ти бързаш да му покажеш съучастие в разговора с разни вметки - за жените това е израз на внимание, а за мъжете точно обратното. Веднага ще реши, че не го слушаш и тотално ще се демотивира да говори. Това от мойто мълчаливо другарче го усетих.

Приятелки нямаш ли? По-добре с тях си говорете на воля (аз му викам кудкудякане, любимо занимание ми е), а мъжа го остави да си мисли там, каквото си мисли...

Аз и за това се обърнах за помощ.
Не ми е висока летвата ,даже никак...ако ти кажа какви жертви правя заради този човек,направо си е за сериал.
Но не ,обичам си го такъв какъвто си е ,ни най малко искам да го променям....то и за това пиша чак след 4 години а не след първият месец.
Но просто търсех съвет,как да се справя с тази ситуация,която вече ни завлича и в житейски проблеми...и то сериозни.
Ето сега продаваме имот,той ходи на огледи.....Боже не ме питай те ,като се върна, как вадя думите с ченгел,само и само да се информирам, какво е станала.ко случайно имам среща с брокер,то се оказва че не ми е предал 90 % от инфото.
Сега този проблем се прехвърля вече и в нашите взаимоотношения,за това ми е таjno,не искам да се променя той,а помолих за съвет, как АЗ ДА СЕ СПРАВЯ С ТОВА!!!
 
 

Хубаво е човек да може да говори, но аз предпочитам делата...

Ми мълчи и ти, ама без да се цупиш. Не му давай зор да говори. Сам ще започне. И като започне, не го прекъсвай за разни допълнителни въпроси и междуметия. Гледай го с разбиране (ако не знаеш как, потърси в "Гугъл изображения" снимка на щраус, те имат много изразителен поглед) и си мълчи.

Не се майтапя. Моят мъж говори така:

Усещам, че нещо не му е наред. Питам какво му е. Отговаря "нищо". Обикновено знам какво му е или поне предполагам. Питам го: "Заради това ли?" Той: "Да". Аз: "Добре" или "Ъхъм". Мълчание.

След 10 минути изцежда едно изречение, започващо с "Ами просто... еди-какво си..." Слушам, не коментирам. Ако трябва, кимам. Като види, че не се опитвам да го завлека в диалог, което за него е досада, продължава да си мисли спокойно каквото там има за мислене. След 10 минути изцежда още 2 изречения. След още 5 минути - 3 изречения. След известно време започва да си разсъждава на глас (с паузи, разбира се). Ако в разсъжденията възникне някакъв въпрос, на който мога да отговоря, той вече се е увлякъл и сам си пита за мнението ми. В този случай отговарям кратко и продължавам да слушам.

Когато вече съм абсолютно сигурна, че е казал каквото има за казване (което с тая скорост отнема и по 4 часа понякога, но търпението си е полезно качество), започвам и аз коментирам въпроса. Тогава вече ме слуша с истинско внимание, особено ако и аз съм се направила, че размишлявам известно време върху разговора - в очите на един мъж това е сигурно доказателство, че не говориш празни приказки.

Моят мъж по принцип не е от мълчаливите. Плямпа доста и на всякакви теми. По принцип си говорим много, нооо... стане ли дума за чувства мълчи като партизанин на разпит. Знам, че ме обича защото го е доказвал безброй много пъти и нямам повод за съмнение в това. Но не може да го каже. Не успява да си изкълчи езика тоя човек и това е. В началото това ме вбесяваше. Сега вече му свикнах, но на моменти като се разнежа и почна да му гукам разни лиготии, а той насреща ми мълчи като пън ми се иска такъв задвратник да му тресна, чеее... но не мисля, че и това ще помогне 

Има с кой да се разтоваря и да разменим инфо ,но ми се искаше и с него, малко или много да го правим...поне по някои път.
Например ,чела не дочела,иска ми се, накрая на деня ,да си споделим някоя и друга информация...еми то идва само от моя страна.....ако чакам  другата ,мога да си изчакам чакалото ,да получа каквато и да е информация,за идеи,новости,събития, абе нещо ,което да е задвижило сивите клетки или да науча нещо от него!
Иначе ,аз като почна (щото сам се начала) от другата страна се приемна с охота.
Ама само едната страна да е активна а другата пас....малко си е изцеждащо.
Я и тук да си сверя часовник:
Като говорим за важни теми -МЪЛЧАНИЕ или 2,3 подхвърлени думи,по някои път  дори незаинтересованост,но обърнели се темата за SEX ,ее тука запоchvа една активност и с думи и дела

Въпрос на интереси, рожбе.  

Хм, я си признай какво си чела/гледала напоследък?
Напомняш ми младоженческите години. Прибира се милото  от работа, а аз като вярна и примерна съпруга (нали така пише по дебелите книги), питам и разпитвам как е минал денят му, какво ново на работа, с тоя колега какво станало, оня какво направил... А милото ме гледа подозрително изпод вежди: "А ти защо питаш???". 
Хем не е мълчаливец, даже напротив. Ама на - не обичат да ги разпитват пустите му мъже и това си е. Сбъркани хора. 

Flip Мълча ,мълча,но вече явно не издържам,особено като има да се взимат важни ,радикални и бързи решения ,не мога да го чакам и накрая аз поемам инициативата.А после знаеш ли какво става ,един красив ,слънчев ден,милото споделя,че и той имал мнение .....Е тогава падам от коня.А аз съм го чааакала ,молила, малко по -бързо да действа там пипето ,защото аз мога да чакам ,ама еди какво си не може и така се създават вече проблемите ни.Тъжно ми е ,много тъжно...,а така се обичаме и сами се измъчваме,че не може да се справим,а действително искам да ни помогна и правя и непосилното от мен,в някои случаи.
 

E  Как` Сийкe,може ли темата секс да е водеща ,нон стоп през цялото време, а другото да се претупва .Виж, ако ни беше бизнес ,да, ще говорим денонощно ,само за това,но нали трябва и да получим и храна,духовна и материална....а за това темите са други.Не ,че не ги подхваща,но някак си леко,лежерно,без интерес,не влага себе си в тях,иначе ги върши (колкото може)нещата.
 

Виж, ако не му налагаш нуждата непременно да говори, той ще вземе някакво решение в "кризисната" ситуация и е много вероятно да излезе прав - все пак не говорим за бавноразвиващ се, нали  Малко доверие не е излишно.

А извън кризисниата ситуация, в ежедневието, ако няма какво да си кажете, количеството разговори ти е по-малкият проблем.

 

Много точно.

Това с нямането какво да си кажат хората вече е проблем....Много тегав и неприятен, но показателен....

Да и понеже ми е известен и този факт,нещо не ни се връзва в цяла история.
Като казвам ,че все още се обиchаме и не можем един без друг е така,като ви казвам че страстта м/у нас не е изгаснала и това е така.Но говоренето си е било проблем и в началото, та чак до сега, на нашата връзка.Има нещо друго ,което ми отбягва ,но не мога да го уцеля...не можем нещо да нагодим златната среда.

От прочетеното до тук стигнах до един извод-не обича да взема решения за важни неща.Може би е по-нерешителен и това му пречи и при разговорите..Остави го някой път да се справи с някоя ситуация изцяло сам..Ти не говори,не обяснявай и не взимай нещата в свои ръце..Щом се обичате,това е чудесно и значи проблема не е толква сериозен..

И моя съпруг е от хората, които мълчат и не показват чувства. Вярвайте ми, много дълго време това беше голям проблем, докато не се запознаха с дядо ми. Той е абсолютно същия. Така си паснаха двамата, тогава осъзнах, че и баба е минала през същото, попитах я за съвет и тя каза така "Просто приеми, че има чувства, но не ги изразява, той те обича, радва се с теб, тъгува с теб, но няма да ти го покаже... По-добре така от колкото лъжливи лигави думи"... Е все пак баба е от по-старо поколение, но това изключително ми помогна, просто свикнах... Сега вече го познавам по изражението... Но трябваше да минат 5 години 

 
Не е необходимо дори  да говори понякога  знам какво ще ми каже 
Аз говоря повече, той пък мисли повече, най-накрая обобщаваме и готово.
Харесва ми да мълчим заедно  значи всичко е наред и просто блажено си почиваме.

Много време и ние бяхме така - той мълчи, аз се дразня. Какво се случваше? Сядаме след вечеря и след като сме приспали детето " да се видим" . Той мълчи, аз се опитвам да го накарам да говори... Ужас. Много се ядосвах. Всичко свърши, когато разбрах, че очакванията ми са били абсолютно нереални. Грешката си беше в моя телевизор. 1.Какво толкова могат да си кажат двама, които се разбират без думи? 2.Колкото повече го натисках да говори, толкова по-мълчалив ставаше. Престанах да натискам за каквото и да било. 3.Мъжа ми и без това никога не е можел да разговаря надълго и нашироко за каквото и да било. Приех го такъв, какъвто е.
И сега нещата са различни - говори повече. Споделя повече. Като приспим детето и седнем " да се видим", можем и да си приказваме, можем и просто да си седим гушнати. И ни е добре.

Изобщо, грешката си беше в мен. Опитвах се да го променя. А това беше излишно, безполезно и предизвика доста проблеми. Сега съм спокойна. Ако има нещо в него, което определено има нужда от промяна ( да кажем - може да поправя много работи, но не се сеща сам ), просто споменавам, насочвам, без да натискам, без да се ядосвам... И дори без да усещам, има ефект.
Просто... не очаквам нищо.
Да ми е живо и здраво момчето!

(баси, преди празници как се разчувствам....  )

Замисли се дали грешката не е в теб и вместо той да се променя, не се ли налага да се промениш ти.

О,не обичам мъж да говори повече от мен.Обичам да се прави,че ме слуша,защото винаги мога да му кажа по-късно:е,нали ти казах!Не е от най-приказливите мъжът ми и слава богу!Аз никога не го питам,защо мълчи.И в крайна сметка,ако има нещо,което му тежи,той сам си го изпява.Защо да му се бъркам?Ако има нещо да ми каже,ще го каже.За сметка на това,той е леко досаден,защото ако млъкна аз,започва:кажи,кажи,кажи.Не ми се говори,казвам.И тогава започва едно мъчение,Светата инквизиция може да му завиди.Добре,защо ти можеш да мълчиш,а аз трябва да казвам всичко?Защото аз трябва всичко да знам.И аз казвам:е,аз не трябва ли да знам?Ами питай,всичко ще ти кажа.Но аз не искам да питам.Понякога не ме интересува и не ми се слуша.Мисля,че затова имаме прекрасна връзка.Обичам да си говорим,но обичам и да не си говорим.Нямам притеснения,ако мълчим.Пак ми е добре.

Отдавна разбрах, че има моменти, когато му е необходимо да помълчи. Да пресее проблемите, които е имал през деня, за да прецени с какво си заслужава да ме натовари. Има неща, които са си чисто служебни и аз там нямам никаква работа.А и той избягва да ме натоварва с тях. За любовта между двама ни:Тя се доказа през годините. Познавам всеки негов жест и поглед. Той  ми го е казвал нееднократно:"Аз обичам да доказвам обичта си, не да се лигавя и да бъде само на думи..."Разбирам го и ми е добре. А щом на мене ми е добре и той се чувства спокоен...какво повече да искаме?

Да, гледам и в себе си,до сега доста компромиси направих.
При нас не става въпрос за премълчаване на чувства,точно тогава си е ок .
Може до утре да ми сваля звездите и това ми харесва...аз му отвръщам със същото .
Говорех за проблема мълчание ,когато се взимат важни решения,когато нещо става в ежедневието или когато се очаква от нас да решим нещо заедно.Някак си няма мотивацията да каже нещо ,дори и като абсурдна идея,всичко идва от мен.....ама буквално всичко.
Иначе за вечерните виждания  и на мен си ми харесва да си помълчим по някой път ,след тежък ден.Но това когато стане системно ,ме натъжава...започва да ми липсва комуникацията-на каквито и да е теми

Аз говоря за същото.
Все едно чета себе си преди време.
Спри да натискаш, да искаш, да очакваш.   Това не означава да се нагърбиш с всичко. Или да изоставиш идеята за разговорите. По-кротко просто.А и има други начини за постигане на тези...хм, цели. Прилагам ги с огромно желание и ми доставят голямо удоволствие...

Винаги има време и начин за комуникацията. Няма да я търсиш след тежък работен ден, ще се съобразиш с това дали не му тежи нещо/той ще го сподели може би по-късно/, давай му пространство да диша, оставяй го да се вижда с приятели, имай му доверие, а времето за комуникация... ми то си показва кога точно може и кога не. Това научих в живота си и вярвай ми - на мен ми помага. Човекът до мене е и най-добрият ми приятел. Всичко, което съм научила е от него, аз също му се доверявам.Обичаме се без много излишни приказки, но истински.

babyrose забелязала съм , че мъжете са по-ралични от нас.
Аз чувствам, мисля и говоря едновременно, а те сякаш имат нужда да осмислят първо нещата, да помълчат , да поразмишляват.......................дай му време , не го притискай, сам ще започне да говори

Мацки супер сте, много добре ми действат вашите наставления,поне се успокоявам.  
 Ето го това нещо, което ме човърка Карма135 го е казала:"Всичко, което съм научила е от него, "
Аз го уча и му давам готови отговори от живата на тепсия,без да се поти да стига до тях или както виждам в някои случаи, мама не си е свършила работата ,но за това аз запълвам празното.
Но вече 4 години ,мога да кажа, че почти нищо не съм научила от него( дори и невинна ежедневна информация,като пример,че ще поевтинява парното.)...а тук нали най -важно е говоренето ..мисли все още не мога да чета.
Явно тук е уместно да вметна ,че той е с 10 god по-малък от мен.И при двамата ,това изобщо не го мислим.За нас е напълно нормално....но явно си има значение, не знам...не искам това да е оправдание за неговият случаи.

"Въпрос на интереси", е писала Как'Сийка по-горе. Помисли дали това не е причината за проблемите ви.
 

О, да. Това, че ти си по-голямата има значение. Аз научих много неща от моят съпруг, но той е по-голям с три години от мен. Той ме учеше през годините и продължава да ме учи колкото и смешно да звучи. Понякога се майтапим помежду си и той смеейки се казва:"Ей, на колко години стана значи и все питаш...!" Ми питам, за да знам! Ма ми е добре...

Значи аз съм до тук с предположенията
Мъжът ми е с 5 години по-голям от мен и го дразня като му викам "старче".
Това, че е по-малък със сигурност има значение.

Не е задължително. Моят е почти 3 години по-малък от мен (вярно, не е като 10), но честно казано е по-умен. Много съм научила от него. Опитвам се да му подражавам понякога 

babyrose, може би човекът се чувства маловажен - ти си по-въразстна, по-опитна, "учиш" го, поемаш инициативата... Може би той просто иска сам да те впечатли с нещо, да се докаже... А ти го пресираш с недоволство и юркане и той се затваря в себе си още повече.

Давам му винаги поле за изява,не го препирам,но в живота има ситуации,които не могат да чакат и ето къде е моята роля  .
А така ми се иска и той да поема инициативите,да говори за тях,абе е така той първи да започне разговорите, а не само да се включва в моя монолог едвам едвам ,просто за да се каже, че уж двамата сме решили нещо.

Ами тогава остави го той да започне разговора. Колкото и да ти се иска, не го започвай ти.
Предразполагай го към разговор, не го насилвай за такъв.
Накарай го да се чуди какво правиш през деня. Какво те е развълнувало, какво те е притеснило... Като му изтърсиш цялата информация, той явно преценява, че може и да не каже нищо. Не знам дали пиша разбираемо...

И при нас така-аз мога да говоря без да млъкна,той повече мълчи.
Много се ИЙдосвах,но накрая го приех и не ми прави впечатление.
За една жена разговора е част от това да си приет в групата/обществото.Мъжете не се налагат с думи,а с действия и/или мускули.

всеки си има кусури.
Пък и за какво са ви бърборковци? Леле, имах колега, дет' говореше повече и от жена... Ми да ви кажа - не се издържаше.
И тогава оцених мълчанието моя мАж.
Всъщност той не е типичен мълчаливец. Но не си пада по празните приказки.
И сега нещо любопитно... Когато замлъкна за часове (или дни) го дразня повечко, отколкото ако много говоря.

В едно семейство е желателно да има баланс. Аз съм като латерна, а мъжът ми е кротък и мълчалив. Понякога му идва музата, ако нещо го е впечатлило, и изкарва 5-минутен монолог, което си е дълго време за него.
Да си призная честно, мъжете, които много плямпат, са ми силно отблъскващи 

Значи нещо не ми е ясно.Хич ли не говори?
Първоначално останах с впечатлението,че въобще не говори.Дори да изкоментира нещо злободневно.
После разбрах,че не участва във  важни разговори,когато вземате решения .
Последно разбирам,че си гукате като влюбени гълъбчета,но сериозните решения ги вземаш ти.Неуверен се чувства.Може да няма самочувствие или пък ти да си твърде напориста и да го подтискаш.Особено щом по-късно казва,че и той е имал мнение.
Явно имате и разлика в годините.Обикновено по-младите малко или много още вятър ги вее на бял кон и не се замислят сериозно ,а това заедно с неувереността да взема решения прави нещата по-тежки.
Но то аз само си гадая.
Иначе познавам и двете крайности.Един приятел е такова плямпало,че не може да го изтърпиш.
Другата крайност-имах приятел, на когото думата с ченгел вадех.Много му се дразнех.Седнали сме на кафе и мълчим.Аз съм отявлено плямпало,но човека бе мълчалив като стена и ме подтискаше.Това е и една от причините да не стане нищо.В един момент толкова се бях подразнила,че му направих един полицейски разпит-това харесваш ли,за онова какво мислиш...Ужас просто.

Мисля, че проблемът ви е от съвсем друго естество.
Смятам, че приятелят ти те оценява прекалено високо и това го потиска, убива у него всеки стимул за себедоказване.
Връзката ви е много характерен пример за съчетание на по-реализирана и опитна жена и мъж, който след периодът на покоряване, се чувства неравностойна страна в тези отношения.

Угода няма 

Да точно за това потискане говорех.Не издържам вече да му вадя думите с ченгел,а толкова го обичам,градим общо бъдеше и не ми се иска да се разделяме заради това.
Друго нещо ми прави ужасно впечатление,неговите изляния в писмен вид!
Тъй като се запознахме така и точно в този момента, пак сме разделени с разстояние ,забелязвам едно нещо.
Това което пише не го казва никога на глас.(с изключение на интимните теми)
Има много голяма разлика в писането му и това какво ми казва.
Тук не говорим за несъотвецвие в информацията,а за пълната и липса на живо.
Ето онази вечер ,като му се отвори музата ,та до сутринта човекът писа чаршафи ,едвам ги четях.
Но никога не се е slucvало лице в лице или по телефона,да говорим  за наши неща или важни неща и те да са идвали първо от него. Точно и аз така ,трябва да го поставя като полицейски разпит ,за да тече нещо като инфо м/у нас.
Също така твърдението, че ме цени много е вярно,но не смятам че съм му дала повод да го потисна с това.Напротив мотивирам го,давам му път и той да се изяви.Спрях да очаквам твърде много от него (имайки предвид възрастта му),но от друга страна имам съмнение ,че така съвсем ще му отпусне края ....!
Не ме разбiраите погрешно ,не искам да го променя,бих искала да се науча как да живея с такъв човек и какво мога аз да му помогна(ето пак АЗ,ужас)?!
 

Неуверен е този мъж  , щом предпочита да пише, а не да говори 
Може би ако спреш да доминираш и той ще се изяви.

babyrose, какво да МУ помагаш? Защо си мислиш, че той има някакъв проблем? Човекът е мълчалив. Такъв си е. Има ги всякакви. Спри да мислиш за това като за проблем и то ще престане да е проблем.

Човекът до теб е партньор. Не някакво чучело, дето да си проектираш върху него представата за "идеалния". Приемаш го, какъвто е. Ако не те урежда - всеки по живо, по здраво. Всичко друго е вятър работа.

Няма начин да направиш от един мълчалив човек приказливец. И колкото повече му навиваш, че трябва да говори, толкова по-малко ще говори (трети закон на Нютон - важи и във връзките).





И аз това писах преди страница-две. babyrose, помисли върху това. Много е вероятно по някакъв начин да допринасяш да е толкова затворен. Нямам предвид, че непременно си "виновна" (мразя тази дума), но все пак, преди да търсиш проблеми в другия човек, помисли си за твоето поведение на първо място.

Да, първото нещо което направих е да погледна в себе си ,като най-лесно.
И  го направих,станах мушица,ни гаг ни мак.....само ,че така си мълчим до припадък а проблемите и ежедневните неща, които трябва да се говорят и коментират, е така си седят.
Сега в тази ситуация се чувствам още по-сама.
От горе на това, сега като не "доминирам" вече,той само ме пита"Какво ти е,има ли нещо"?
Давам един пресен пример:след 100 смс колко си липсваме и да дойде вечерта след работа да се чуем ,се чуваме и какво....аз не взимам инициативата ,както обикновено и мълча ,а и той мълчи......минаха се точно 5 мин и аз накрая не издържам и вика"Еми чао тогава" и той казва "Чао" 
Затворихме много тъпо телефона,а и двамата бяхме  чакали разговорът с нетърпение.После мина се не мина време и човекът (то и аз де) си изляхме душите в писмен вид......е как става този номер?

http://vbox7.com/play:271a3f41

Malko da razvedria temichkata ,eto kakvo miloto spodeli vav Face-a

Тези отношения прилягат повече на ученици, отколкото на големи, зрели хора.
Намерете начин да комуникирате (или той да порастне  ), че иначе е обречена тази връзка. 

мхм, темата ми е много интересна и болна, за жалост, но нямам време да я прочета, за това  - запис

Предната ми връзка беше с един такъв мълчаливец-всъщност не беше особен мълчаливец ,но когато имахме проблеми във връзката ни аз само говорех,а той мълчеше.Като го питах нещо той само ме гледаше тъпо и неразбираемо(все едно говорих на японски),а аз продължавах да говоря и накрая се изнервях,почвах да му крещя и си ходех разревана вкъщи ,неразбрана.Та,това почти всеки ден.Накрая го зарязах и в крайна сметка си намерих мъж,С КОЙТО СЕ ГОВОРИ.

С всеки Ваш пост съчувтвам все повече на този мъж за който говорите.

Как искате да Ви каже нещо като Вие нищо не казвате ?! Писмените му ‘фермани’ както ги наричате само потвърждават съмненията ми че той все пак има какво да каже, но така както на Вас ви е досадно да четете неговите писания така и на него му е втръснало от вашите безмислени словоизлеяния, които може би изобщо не чува.

Решението не е в това да мълчите, а да говорите смислени неща   

Зила е права - държите се като пубери. И май повече ти, отколкото той.

Душице, 4 страници стана темата и пак не разбра - остави-човека-да-си-мълчи. Нито с разговори ще го промениш, нито с мълчание по телефона (което той 100 % приема като цупене и се шашка още повече). Писах ти за третия закон на Нютон, ама не ме разбра 

Обяснявам: всяко действие поражда равно по сила и обратно по посока противодействие. Всеки твой напън да решиш това, което за теб е проблем, само задълбочава нещата и ситуацията наистина става проблемна. Без значение какъв метод ще избереш, самото наличие на метод означава едно - ти си недоволна от него и искаш да го промениш. И той, предполагам, се чувства като зверче в клетка - нещо там е сгафил, ама не знае как да се поправи, защото е мълчаливец по характер и това не подлежи на промяна, та сега се чуди как да ти угоди и, разбира се, се умълчава още повече - като всеки нормален мъж, който има неизяснен проблем и го обмисля.  И той все повече мълчи, щото го е страх да не направи някоя необмислена глупост, с която да те раздразни, а ти още повече се дразниш. Добре дошла в Параграф 22.

Той проблем няма. Ти имаш проблем. Опитай да си го решиш сама.

Флип, много хубав подход си избрала за да разговаряш с твоя мълчаливец.
Аз с моя мълчаливц прилагам по - различен подход - виждам, че е умислен, но си дрънкам обичайните глупости, и така както си дърдоря какво е станало на работа или нещо интересно, което съм прочела на работа и изведнъж млъквам и му казвам нещо ткова: "Знам, че нещо те мъчи, когато решиш, ми кажи" и си продължавам дрънканиците. Той обикновено мисли и ме слуша "на фон" и тогава казва нещо като: "Ами, работата е там, че ...нещо си". Аз казвам: "Аха". И тогава вече нещата приличат на вашия разговор. Способен е след два часа да си продължи изречение, което аз отдавна съм решила, че няма да довърши.
Но понякога се ядосвам от неговото мълчание, точно заради сериозни липси от информация, която не ми казва, а аз искам да знам. Например: гласим се да ходим за Нова Година на една къща в балкана, на наши познати, и те казаха да отидем да огледаме как е положението, да видим какво има като мебел, като условия изобщо, и да преценим дали ще ни е добре 2-3 дни там, и какво трябва да се вземе. Ами отива мъжът ми сам, връща се от огледа и аз го разпитвам: "Е, как е къщата ?".
Отговор: "Ами добре". Аз питам: "Е, има ли ток, вода ?". Отговор: "Има.". Въпрос: "Топло ли беше ?" Отговор: "Не.". Продължавам: "С какво ще се топлим ?". Отговор: "С дърва."
Тук вече и вас предполагам ви напират разни въпроси като: Има ли дърва ? Има ли камина ? А тази камина само в едната стая ли е ? и т.н.
Е, аз се отказах. И просто казах, че на следващия ден ще отидем да огледаме двамата положението. Просто отчайващо. 

ПП А клюки е невъзможно да научиш от него, направо  Ето едни познати си направиха ремонт на ново жилище, мъжът ми ходи да им прави ел. инсталация, и мен ме човърка как е обзаведено, какви цветове, стил, какви мебели са избрали. Ами какво да ви кажа, нищо не схванах, освен че имат камък на едната стена и, че изглежда добре. Пфу, пък каква дискусия сред приятелския кръг можеше да се завъди.

Ааа,това е нормално.Моя си е нормално приказлив и той не забелязва някои неща.Всичко идва от мъжкото му там нещо...кажгоде...

babyrose, ,земи си друг мъж или свиквай.

Моя ако го питаш у нас какви са цветовете и мебелите, пак ще се замисли 

Да, абсолютно неблагонадеждни източници на информация от тоя род са мъжете
Ама пък мен ако ме питаш каква кола кара някой си, казвам примерно: "Червена и една такава ръбеста, ама колко беше мръсна-а-а-а, но на задното стъкло има лепенка "Бебе в колата", и ние трябва да си сложим такава и имаше щорички против слънце на страничните стъкла, с куклата Барби, много сладички .." може и да продължи монолога ама добихте представа.
Тъй че аз не смея да се оплача, че като знам мене си ...  

Извинявай NEMO но от това което коментираш ,значи изобщо не си разбрал какъв е случаят при нас.
Не му е втръснало ,тъй като това си е от самото му начало така.
Това с мълчанието го направих скоро,като начин да видя дали ще проговори той пръв ,а не от детски инат.
И трето,по смислени неща от това за продажбата на жилището ни и нашето преместване от DЕ след 14 god . към BG (което и двамата го желаем),но май само аз се мача да го обсъждам ......!
Е това ако не са сериозни теми ,за сметка на неговите ,за секс и тн и тн и тн ...е здраве му кажи.
Flip закона много добре го разбрах  и за това казах ,че търся съвети и начини за мен(как аз вътрешно да се справя с този проблем ) !!!
Тъй като прочетох от няколко случая ,че хората се разделят заради това,а аз не искам да убивам любовта ни ........за това помолих за вашите съвети .....какви "трикчета " правите и как се справяте с яростта си ,когато ударите на неговото мълчание.
Ето това което rosy bosy е дала за пример е и при мен, направо ме изкарва от кожата ми ,да тегля всяка дума.И добре, тя е отишла сама да провери,да но в много случаи не може сами да си свършим всичко ,и попадаме на неговото "не говорене".И?

И аз. 
Всъщност, съчувствам на всеки мъж, който е в това положение.

Мойто мъж изчете темата и заяви "Ми... То ако всички мъже започнем да говорим... Може да кажем нещо, дето не искате да чуете..." 

Само храна за размисъл.

 Това може да го каже човек ,които никога не е имал  взимане и даване с такъв характер.
Сами прочетохте, даже ми и дадохте съвет ,като най -лесно зарязването....да но аз така лесно не си давам любовта.
Само да вметна ,че никой от хубавото не бяга,но като гледам по статистика до сега само е бил зарязван,което не искам да му го причиня само заради не говоренето.
А сега колкото искате го съжалявайте и мен изкарвайте виновна.
Така го съжалявайте,че той удобно да си клати краката а аз да влача хомота.
Да добър съвет беше да свиквам,с това се примирих,това ме поуспокои.
Но с какво заслужих да се нахвърляте с/у мен.
С това, че искам да си спася връзката с човек с такъв характер ли?
С това ,че първо се вгледах в мен и направих рестарт в мен ли?
С това, че като на малко дете му правя компромиси ,и го оправдавам с възрастта му ли?
С това, че той само казва една дума "искам" за нещо супер важно ,касаещо даже и двете ми  деца ,а не  взима дори и мисловно участие ли?
Къде сбърках ,че да бъда обвинявана?
Че даже и в такива моменти ,намирам винаги да задоволя и нашето интимно време!
Явно действително не съм била разбрана....
Ето ако някои пусне тема за съжителство с бъбрив май ,веднага ще му дам съвет ,за да му олекне живота(опит с бившият).Но не бих тръгнала,да го хокам ,видиш ли ти, тя е виновна заради бъбривостта на мъжа си .Та в този ред на мисля и за сегашният ми случаи.С какво аз да съм виновна ,че той така се е родил(това вече го знам на 100%) ,че чак да го съжалявате от мен,че се опитвам да спася връзката...Сега осъзнавам ,че само човек който го е изживял ,може да го осъзнае,колко е трудно да бъдеш в такава връзка....мълчалива.Че то на всякъде в дебелите книги пише ,колко е важна комуникацията,даже вие мили сафорумци правите такава тука и не само тук.Като гледам всяка тема тук е проблем,после той се решава с комуникация,независимо каква.А вие ми казвате, че го съжалявате и съм виновна понеже ,аз съм искала да намеря начин да се вмъкна в света на мълчаливците, само и само да върви живота в мир и любов.....
Написах тоста дълъг постинг за проблема подробно и го изтрих,защото знаех какво ще получа накрая"Еми зарежи го "Не ми е това целта!Просто исках, аз да се променя заради него или не точно променя,но напасна,като два камъка ,за да можем да меляме заедно...и сам готова на това.Може да не намеря подкрепа тук,може да се спъна още сто пъти ,но сам убедена че ще намеря правилният път ,за да се чувстваме и двамата комфортно заедно.А това е единственото което искаме ,да бъдем заедно!

A tova sa negovi dumi ,makar i ne kazani a napisani ,no zaradi tiah se boria:
"Да и колкото и трудно да е не ми пука....защото знам че после е най-сладко ....а за тебе сам правил цялата "торта" :*http://www.serenadebg.com/images_flash/songs/love,woman,big.jpg"

babyrose не се сърди, тук може да чуеш всякакви мнения, нали за това си пуснала темата
Но ти най-добре си знаеш момчето и щом толкова много го обичаш, нещата при вас ще се оправят.
Може би на вашата връзка, просто и трябва още малко време, за да си напаснете.
Понякога, когато човек се чувства неуверен в себе си или е преживял лоша връзка по-трудно споделя и изказва мнение, за това според мен ви трябва врме и когато и двамата сте сигурни във връзката си , всичко само ще си дойде на мястото.
Мъжете по принцип не са много емоционални , обичат яснотата, фактите...........ние сме по-приказливи и обстоятелствени.
Пожелавам ви много щастие   

Опитай да се отнасяш с него като с голям човек, а не като с едно от децата ти.

Извинявай Бебироуз но мисля че изобщо не сте вникнали в това което Ви казвам, което обяснява и останалото .... и още нещо по този пост – това че темата е сериозна не значи че по нея трябва да се говори непрекъснато.... местенето си е местене – по него трябва действие а не каканижене  

Следващия Ви пост ще коментирам /инсайд/ :

Това може да го каже човек ,които никога не е имал  взимане и даване с такъв характер./ както и Вие никога не сте имали вземане даване с човек като Вас/Сами прочетохте, даже ми и дадохте съвет ,като най -лесно зарязването....да но аз така лесно не си давам любовта. /айде бе !! / Само да вметна ,че никой от хубавото не бяга,но като гледам по статистика до сега само е бил зарязван / нормално за да е с Вас - ако не беше нямаше да е  / ,което не искам да му го причиня само заради не говоренето. /или нямате алтернатива/
А сега колкото искате го съжалявайте / защо не – пречи ли Ви че го съжаляваме ? или не заслужава ??!/ и мен изкарвайте виновна.
Така го съжалявайте,че той удобно да си клати краката а аз да влача хомота. / какъв хомот ??!! /
Да добър съвет беше да свиквам,с това се примирих,това ме поуспокои.
Но с какво заслужих да се нахвърляте с/у мен./ сега пък ние сме виновни - само Вие не сте/
С това, че искам да си спася връзката с човек с такъв характер ли? / и ще го направите с тема тук – браво на Вас/
С това ,че първо се вгледах в мен и направих рестарт в мен ли? / с Уиндоус ли сте ? по- добре инсталирайте нова версия или най-малко сървис пак /
 С това, че като на малко дете му правя компромиси ,и го оправдавам с възрастта му ли?/ на каква възраст е ако не е тайна ?! /
С това, че той само казва една дума "искам" за нещо супер важно ,касаещо даже и двете ми  деца ,а не  взима дори и мисловно участие ли? / не го вярвам това – сори /
Къде сбърках ,че да бъда обвинявана?/ никой не Ви обвинява !! /Че даже и в такива моменти ,намирам винаги да задоволя / каква велика саможертва ц.ц.ц./ и нашето интимно време!
Явно действително не съм била разбрана.... / или Вие не искате да ни чуете/
Ето ако някои пусне тема за съжителство с бъбрив май ,веднага ще му дам съвет /браво/,за да му олекне живота(опит с бившият).Но не бих тръгнала,да го хокам / айде бе / ,видиш ли ти, тя е виновна заради бъбривостта на мъжа си .Та в този ред на мисля и за сегашният ми случаи.С какво аз да съм виновна ,че той така се е родил/ е сега вече ме втрещихте – трещи не визирам теб/ (това вече го знам на 100%) ,че чак да го съжалявате от мен,че се опитвам да спася връзката../ айде стига сериали моля – връзка не се спасява така/.Сега осъзнавам ,че само човек който го е изживял ,може да го осъзнае,колко е трудно да бъдеш в такава връзка....мълчалива./ преди малко споменахте че и обратното не Ви понася ... ееее / Че то на всякъде в дебелите книги пише ,колко е важна комуникацията/ комуникацията не е да само да се плямпа/,даже вие мили сафорумци правите такава тука и не само тук.Като гледам всяка тема тук е проблем,после той се решава с комуникация,независимо каква.А вие ми казвате, че го съжалявате и съм виновна понеже ,аз съм искала да намеря начин да се вмъкна в света на мълчаливците, само и само да върви живота в мир и любов...../ а не се ли замисляте че може и да сме прави /
Написах тоста дълъг постинг за проблема / би било интересно / подробно и го изтрих,защото знаех какво ще получа накрая "Еми зарежи го " Не ми е това целта!Просто исках, аз да се променя заради него или не точно променя,но напасна,като два камъка ,за да можем да меляме заедно...и сам готова на това. /не сте – вярвайте ми – не сте / Може да не намеря подкрепа тук,може да се спъна още сто пъти ,но сам убедена че ще намеря правилният път ,за да се чувстваме и двамата комфортно заедно.А това е единственото което искаме / не говорете и от негово име моля /,да бъдем заедно!


И още нещо – ето аз например съм мъж който не обича да си мълчи – от казаното от вас обаче виждам че и този диалог не е по вкуса Ви така че ако мъжът с който живеете току виж стане като мен – връзката Ви приключва .... както с предишния бъбривец. Ако си мислите че той не го вижда – знчи изобщо не познавате мъжете ....  

babyrose, не се ядосвай, никой не е искал да те обиди. Просто хем пишеш, че искаш той да говори повече, хем че искаш ти да свикнеш с това, без да го закачаш; хем пишеш, че мълчанието му е проблем и че той дори съзнавал, че проблема е у него, хем че всъщност не било проблем и той не бил виновен... Разбирам, че си объркана, но трябва първо за себе си да изясниш кое е проблем, кое не е, какво искаш от него и от мъжете по принцип, как си представяш "идеалната връзка" и къде точно се прпукват нещата между вас... Тия неща няма как да ги научиш от форума, трябва сама да се справиш.

Доста неща се изписаха, според мен има много добри съвети в темата, включително чисто практически насоки - как да общуваш с мълчаливец, как да го подтикнеш да говори. Прочети внимателно пак, защото вече взехме да се повтаряме. Ако пък си искала само да споделиш - няма проблем, тук всички това правим

Бейбироуз, там е работата, че нещата никога не са едностранчиви.
Ето аз съм дала историята с планинската вила като пример за неполучаване на "важна" информация, която обаче е важна само за мен. Какво ме касае мен дали във вилата има печка ? Да не ще я паля аз ? Това си е негова грижа. Щом той е казал, че нещата са добре и ще се топлим с дърва, значи е проверил дърва дали има, или знае къде има, огледал е парното и е преценил, че ще е топло и с това няма проблем. Аз знам, че той ще се погрижи, винаги се е грижил, аз дори да получа подробна и изчерпателна информация, тя е само информация, всъщност той основно решава проблема с отопление, с битовите условия на къщата. Това е проблем, който той основно трябва да реши, един вид, аз играя спомагателна роля.
Мисля, че това е разковничето на вашия проблем - на теб ти трябва информация за да решиш почти еднолично САМА даден проблем, той не участва активно в решаването му, а на теб ти е важно да ти предаде пълно и изчерпателно какво се е случило примерно когато е говорил с брокер за имота ви например. Тогава е различно. Той така ти пречи един вид. Решението е или да се заемеш изцяло сама, или да му се довериш и да го оставиш той да поеме изцяло нещата. И все пак да те попитам - ти сигурна ли си, че не ти предава истински важните неща все пак, понякога с няколко думи се предава истински важното и те са напълно достатъчни. Но трябва ху-у-у-баво да слушаш какво ти казва човекът. И да мислиш върху всяка дума, която ти казва.
Имало е доста случаи когато съм установявала, че важното съм го научила, от няколко казани от мъжа ми думи.

само ще кажа, че и моят е такъв
заедно сме вече 21 години
в началото ми беше тъпо
после свикнах
и даже започна да ми харесва тишината  у нас, особено след срещи с бърбориви приятели
сега напоследък нещо почна да се отпуска и да иска да си говорим
и ужасно ме дразни
точно ме научи да си мълчим и да ни е кеф и сега ... промяна
ама този път няма да стане

rosy_bosy , точно това щях да ти напиша, но ти ме изпревари.

Леле, леле, къде го прочете всичко това в думите ни? 
Това, че съжаляваме мъжа ти (защо мислиш, че му е лесно с всички тези твои очаквания, на които не може да отговори и дали е толкова тъп, та да не усеща, колко си недоволна от него?), означава ли автоматично, че те обвиняваме в нещо?
Май наистина комуникацията ти куца. Не става въпрос за много или малко говорене, а за смисъла, който се влагаш в думите на околните. Ако имаш този навик да си въобразяваш разни неща и да изопачаваш казаното така, както ти е угодно, нищо чудно, че човекът мълчи. И пише, понеже написаното остава и не може толкова лесно да се преиначи...
Ако искаш помисли върху думите ми, ако искаш се тръшкай и фръцкай - все ми е тая. Не аз съм тази, която има проблеми с комуникацията вкъщи.

За да не отговарям на всеки пост по отделно, ще напиша един.
Разбира се ,първо търсех промяна в себе си, за да мога да се нагодя с него ,това го правя в името на любовта ми към него.
Имам други алтернативи за връзки ,но не желая,отхвърлям ги и държа на човека до мен.
И аз също малко или много го съжалявам,защото виждам, че му е трудно,но не смятам че съм виновна за това.
Като споменах хомот,исках да кажа,че поех цялото бреме, за осъществяването на нашата връзка.
И да колкото и да не ви се вярва,той само казва че иска,без да предприеме никакви действия.А в нашият случаи са необходими...дори и морална подкрепа,като вид действие!
Всеки знае да иска,но много по трудно е да вземеш нещата в ръцете ,да помислиш и после да ги реализираш.А това се стовари само на мен.
Не съм казала ,че само темата ще ми помогне да намеря правилният подход,информация търся навсякъде.
За неговата възраст бях споменала,на 24 god е ,по-малък с 10 god от мен и без никакъв опит в съжителство ......все още живее с майка си .....Жената я уважавам, до толкова ,че го е родила,но виждам други проблеми ,които сега се отразяват във неговите взаимоотношения.Тя е много доминантен тип,не може да и се каже нищо,не мога да приема, че все още го третира като малко дете.Болно ми е като го виждам.Той само се терзае от това,но без никакъв резултат.Забелязах че в тяхното семейство, не се говори много ,не се споделя,а за комуникация не можем и да говорим.
Колкото и контактен и ведър човек да съм ,той винаги се е учудвал,защо като отида в тях заставям на един стол и си глътвам езика.Ами атмосферата е такава.Майка му прави баща му да 2 стотинки,него също....да са били мълчали,много да не знаели,само тя е права,ами с две думи тягостна обстановка.Сестра му също има проблем с говоренето,ако искам да проведа  разговор с нея,получавам само една ,две думи в отговор .
Виждам го, че това много му тежи!Затваря се в себе си и седи сам.
Забелязах друго,тъй като моето семейство е пак на другият край,обичаме да се събираме,бърборкаме си на всякакви теми и се смеем.Като е с нас виждам ,че има промяна в него.Тъй като майка ми специално, се отнася с него като зрял мъж и отношението и е такова,се вижда и неговата реакция в положителен смисъл.За това казах ,че искам чрез мен да му помогна...особено след терзания от типа"Не издарям вече тук ,ще се изнеса,искам да живей с теб"Ето го това искам!!!
За раздялата с бившият е друга тема,но не е заради бъбривостта му .И да, не бих го хокала за това,само бих дала съвет ,как да се справи човек в такава среда.
Това като казах ,че и двамата искаме да сме заедно,да позволих си да го кажа и от негово име ,защото е така на 100%
Изтрих дългият пост с обяснението ,защото се получаваше, че му вадя кирливите ризи,а не искам да е така.
Ни най малко искам да предавам мъжа до себе си ,а да се науча аз, как да ги пера тези ризи.
За получаването на информация от негова страна по важни неща, касаещи нашата връзка,да ,това е проблем.
Това което споменава rosy bosy е точно така"Мисля, че това е разковничето на вашия проблем - на теб ти трябва
информация за да решиш почти еднолично САМА даден проблем, той не
участва активно в решаването му, а на теб ти е важно да ти предаде пълно
и изчерпателно какво се е случило примерно когато е говорил с брокер за
имота ви например. Тогава е различно.Той така ти пречи един вид."
За това и говорех.
Не мога да опиша всички случки ,но ето един пример за да съм малко по-ясна.
Преди време, когато закупувахме заедно наше  жилище,той пое ангажимента да движи документалните въпроси(аз не си бях в БГ,но ако трябваше можеше да ангажирам човек за това).
Той самичък ми спомена, че всички новодомци(нов строеж ни е блика),трябва до определен срок да предадат даден документ.Попитах го само ,дали ще го направи в срок и получих положителен отговор,даже и не задълбочих темата с въпроси ,какъв е документна,къде трябва да  се дават и тн.Исках да му дам път за изява.
Напълно му се доверих и нито съм питала ,нито съм говорила САМО за това.
Мина се време,прибрахме се в БГ и отидохме в новото ни жилище.
По съвсем голяма случайност,се видяхме с наша съседка.
Запознахме се и от дума на дума ,тя попита"Нали  направихте документа,остава 1 ден от срока?"
Веднага го погледнах въпросително и с надежда, че при нас всичко е ок.
Е не беше.
Каза че ще го направи ,но не го е направил ......ами с 2 думи ,добре че се прибрах, за да предадем документа в срок.
Не сме се карали за това,но ми стана болно от случилото се.
Разчитах на него.
Просто има толкова много случаи дори и много лични, които се получават като проблем ,само защото той не е говорил.
Да Flip объркана сам,и аз го осъзнавам ,.......,но знам какво искам от една връзка.
За мен е важно да се комуникира ,особено когато стават преломни неща и трябва да се вземат решения ,касаещи и двама ни.
Ако си бях само аз за себе си ,нямаше смисъл от темата.
Получава се така, че и двамата искаме едно и също нещо,но само едната страна да го направи.
Едната страна да си говори,мисли,действа.....а другата само да иска да е така,без да направи каквото и да е.
Осъзнавам ,че съм попаднала на мълчалив тип,но ми се искаше да разбера ,дали проблемите се дължат само на неговото мълчание(което мога да преглътна) или са от друго естество!?

ООООоооооооооммммм  !!!

Той поне отговаря за секса. 

Бейбироуз, мисля че и ти го осъзнаваш, но все пак да ти го кажа и аз. Проблемът не е че той е мълчалив, а че е пасивен, чака на теб, не знам коя е най - правилната дума. Това е. И ще е доста трудно да го накараш да бъде като теб, да не кажа невъзможно. Единствения вариант - ти поемаш всичко засега, вземаш го да живее при теб и полека лека го чакаш да възмъжее,  като му прехвърляш част от отговорностите.
Причините да е такъв обаче не са само в семейството му. Той търси жена, която също като майка му да доминира, да го направлява, да решава вместо него. Освен всичко останало ти не го оставяш да си блъска главата, щото завлича и теб, пък ти не си оставяш магарето в калта. Помисли добре дали можеш да продължиш така и колко дълго. Защото ще ти е много трудно, първо трябва себе си да промениш, че едва тогава него.

babyrose, многопластови са ви проблемите, мълчанието е само безобидна част от цялата картинка... Не знам какво да те посъветвам... А вие като семейство ли живеете? Пак се обърках - той живеел с родителите си, пък имате общ дом...

Ужасно ти благодаря  за разбирането и е така.
Пасивен човек е за сметка на мен,аз мога да ги говоря колкото да си нарисувам действията ,но веднага си реализирам,не чакам на някой друг.
Знам ,вече усещам ,че ще ми е много трудно,но то май лесни неща няма в този живота.
Знаеш ли защо се боря ,първото е заради любовта,човекът ми е точен ,не е някакъв алкохолик,женкар,пропаднал тип или селянин,Държи на чувствата и земните неща,в това отношение много си допаднахме.
Имаме общи виждания за живота,грижовен е като мъж и баща(не много мъже биха били такива с други деца) за което съм му благодарна.
Обича ни страшно много !
Виждам ,че иска да има промяна в себе си за по-добро.....но за сега аз не намирам верният начин да му помогна и да го подкрепа,а съм готова.
Тъй като и той има регистрация тук (преди време заедно се информирахме за децата) дали смяташ както Flip е казала на мъжа си да прочете темата.Мислиш ли ,че ще е грешка от моя страна ,ако го помоля да я прочете и да ми каже какво мисли? То така и така за сега само в писмен вид можем да се усетим !

Прекалено много си писала, но в общи линии си си взела едно дете за мъж и си решила, че ще бъдете семейство. Явно смяташ, че двамата искате нещо, но аз си мисля, че по-скоро ти искаш нещо, а той се е оставил по течението.

Купихме общ дом в БГ за да живеем заедно ,за сега все още той е при техните,а аз съм в DE и подготвям нашето преместване за до готина лятото.

Ако е вярно, че майка му го пресира, може да има подобрение като заживеете заедно 

Да така е и го виждам като резултат, когато живеем отделно . За това беше идеята за жилището,иначе майка му в началото искаше да сме там,но веднага и двамата преценихме, че това ще е много голяма грешка.Чувстваме се добре самостоятелно,а него виждам в друга светлина тогава..В началото не можах да свикна с навикат му, майка му всичко да му прави и някакси той го очакваше от мен.Тръгва за ДЕ ,мама му оправя чантата,да му сервира направо пред компютъра,да му изчисти абе мн са примерите.Та в началото ,наред с децата и него го учех да си подрежда дрехите ,да си разделяме домакинството.Но виждам ,че с годините има и развитие,става си MAN,бавно но славно.
Vсе пак когато се запознахме той беше на 20 сега е на 24 ,учи се човекът в това няма грешка.

Ще стане, как да не стане. На 24 тъкмо му е време за метаморфоза - за нула време от скатано пашкулче ще стане красиво имаго и ще заблести с мъжественост 

Да и аз това виждам и за това се боря със себе си и за връзката.
Малко смях да стаvа ,но видях "хлеб в момчето"  и съм готова на всичко за да сме един тим.

Тъй като нямаме какво да крием и се радваме на любовта ни за това съм ни сложила и в avatara долу.Да се запознаем,това сам аз ,той и мъничетата  

Ами не мисля, че ще едобре да му показваш темата. Малко мъже биха приели спокойно, и без опасност за егото им снизходителното отношение, пък то доста личи от нашите писания. Той може да е млад, но и точно тогава са по - докачливи мъжете. По - добре напиши същественото от постовете си на хартия и му ги дай да ги чете. Само твоите неща обаче. Мое мнение  

И аз не мисля, че е добре да му даваш да чете тук. БгМамма води до трайни увреждания, особено на мъжете. Ето Немо окончателно мина на мантри, а само преди месец-два беше толкова саркастичен.

Бедни бедни Македонски .... защо не умря при Гредетин 


Зле ли Ви действам Уважаема Флип 

Oki doki