Публикувана: 17 дек. 2010, 18:38 ч.
Последно мнение: 25 дек. 2010, 12:38 ч.

Накарай го да говори

9 449
93
1

# 30 18 дек. 2010, 18:46 ч.

Мнения: 175

Цитат на: Китана в сб, 18 дек 2010, 14:51

Много време и ние бяхме така - той мълчи, аз се дразня. Какво се случваше? Сядаме след вечеря и след като сме приспали детето " да се видим" . Той мълчи, аз се опитвам да го накарам да говори... Ужас. Много се ядосвах. Всичко свърши, когато разбрах, че очакванията ми са били абсолютно нереални. Грешката си беше в моя телевизор. 1.Какво толкова могат да си кажат двама, които се разбират без думи? 2.Колкото повече го натисках да говори, толкова по-мълчалив ставаше. Престанах да натискам за каквото и да било. 3.Мъжа ми и без това никога не е можел да разговаря надълго и нашироко за каквото и да било. Приех го такъв, какъвто е.
И сега нещата са различни - говори повече. Споделя повече. Като приспим детето и седнем " да се видим", можем и да си приказваме, можем и просто да си седим гушнати. И ни е добре.

Изобщо, грешката си беше в мен. Опитвах се да го променя. А това беше излишно, безполезно и предизвика доста проблеми. Сега съм спокойна. Ако има нещо в него, което определено има нужда от промяна ( да кажем - може да поправя много работи, но не се сеща сам ), просто споменавам, насочвам, без да натискам, без да се ядосвам... И дори без да усещам, има ефект.
Просто... не очаквам нищо.
Да ми е живо и здраво момчето!

(баси, преди празници как се разчувствам.... ) Blush

Замисли се дали грешката не е в теб и вместо той да се променя, не се ли налага да се промениш ти.

Да, гледам и в себе си,до сега доста компромиси направих.
При нас не става въпрос за премълчаване на чувства,точно тогава си е ок .
Може до утре да ми сваля звездите и това ми харесва...аз му отвръщам със същото .
Говорех за проблема мълчание ,когато се взимат важни решения,когато нещо става в ежедневието или когато се очаква от нас да решим нещо заедно.Някак си няма мотивацията да каже нещо ,дори и като абсурдна идея,всичко идва от мен.....ама буквално всичко.
Иначе за вечерните виждания и на мен си ми харесва да си помълчим по някой път ,след тежък ден.Но това когато стане системно ,ме натъжава...започва да ми липсва комуникацията-на каквито и да е теми Sad

# 31 18 дек. 2010, 18:56 ч.

Мнения: 1 749

Цитат на: babyrose в сб, 18 дек 2010, 18:46

Цитат на: Китана в сб, 18 дек 2010, 14:51

(...)

Аз говоря за същото.
Все едно чета себе си преди време.
Спри да натискаш, да искаш, да очакваш. Simple Smile

Това не означава да се нагърбиш с всичко. Или да изоставиш идеята за разговорите. По-кротко просто.А и има други начини за постигане на тези...хм, цели. Wink

Прилагам ги с огромно желание и ми доставят голямо удоволствие...

# 32 18 дек. 2010, 19:01 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Винаги има време и начин за комуникацията. Няма да я търсиш след тежък работен ден, ще се съобразиш с това дали не му тежи нещо/той ще го сподели може би по-късно/, давай му пространство да диша, оставяй го да се вижда с приятели, имай му доверие, а времето за комуникация... ми то си показва кога точно може и кога не. Това научих в живота си и вярвай ми - на мен ми помага. Човекът до мене е и най-добрият ми приятел. Всичко, което съм научила е от него, аз също му се доверявам.Обичаме се без много излишни приказки, но истински. Peace

# 33 18 дек. 2010, 19:04 ч.

Мнения: 924

babyrose забелязала съм , че мъжете са по-ралични от нас.
Аз чувствам, мисля и говоря едновременно, а те сякаш имат нужда да осмислят първо нещата, да помълчат , да поразмишляват.......................дай му време , не го притискай, сам ще започне да говори Peace

# 34 18 дек. 2010, 19:27 ч.

Мнения: 175

Цитат на: Карма135 в сб, 18 дек 2010, 19:01

Мацки супер сте, много добре ми действат вашите наставления,поне се успокоявам. bouquet

Ето го това нещо, което ме човърка Карма135 го е казала:"Всичко, което съм научила е от него, "
Аз го уча и му давам готови отговори от живата на тепсия,без да се поти да стига до тях или както виждам в някои случаи, мама не си е свършила работата ,но за това аз запълвам празното.
Но вече 4 години ,мога да кажа, че почти нищо не съм научила от него( дори и невинна ежедневна информация,като пример,че ще поевтинява парното.)...а тук нали най -важно е говоренето ..мисли все още не мога да чета.
Явно тук е уместно да вметна ,че той е с 10 god по-малък от мен.И при двамата ,това изобщо не го мислим.За нас е напълно нормално....но явно си има значение, не знам...не искам това да е оправдание за неговият случаи.

# 35 18 дек. 2010, 19:35 ч.

София
Мнения: 1 642

"Въпрос на интереси", е писала Как'Сийка по-горе. Помисли дали това не е причината за проблемите ви.

# 36 18 дек. 2010, 19:50 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

О, да. Това, че ти си по-голямата има значение. Аз научих много неща от моят съпруг, но той е по-голям с три години от мен. Той ме учеше през годините и продължава да ме учи колкото и смешно да звучи. Понякога се майтапим помежду си и той смеейки се казва:"Ей, на колко години стана значи и все питаш...!" Ми питам, за да знам! Ма ми е добре... Joy

# 37 18 дек. 2010, 19:53 ч.

Мнения: 1 749

Значи аз съм до тук с предположенията Simple Smile

Мъжът ми е с 5 години по-голям от мен и го дразня като му викам "старче". Laughing

Това, че е по-малък със сигурност има значение.

# 38 18 дек. 2010, 19:58 ч.

София
Мнения: 1 642

Не е задължително. Моят е почти 3 години по-малък от мен (вярно, не е като 10), но честно казано е по-умен. Много съм научила от него. Опитвам се да му подражавам понякога Embarassed

babyrose, може би човекът се чувства маловажен - ти си по-въразстна, по-опитна, "учиш" го, поемаш инициативата... Може би той просто иска сам да те впечатли с нещо, да се докаже... А ти го пресираш с недоволство и юркане и той се затваря в себе си още повече.

# 39 18 дек. 2010, 22:31 ч.

Мнения: 175

Давам му винаги поле за изява,не го препирам,но в живота има ситуации,които не могат да чакат и ето къде е моята роля .
А така ми се иска и той да поема инициативите,да говори за тях,абе е така той първи да започне разговорите, а не само да се включва в моя монолог едвам едвам ,просто за да се каже, че уж двамата сме решили нещо.

# 40 18 дек. 2010, 23:22 ч.

Мнения: 1 749

Ами тогава остави го той да започне разговора. Wink

Колкото и да ти се иска, не го започвай ти.
Предразполагай го към разговор, не го насилвай за такъв.
Накарай го да се чуди какво правиш през деня. Какво те е развълнувало, какво те е притеснило... Като му изтърсиш цялата информация, той явно преценява, че може и да не каже нищо. Не знам дали пиша разбираемо...

# 41 19 дек. 2010, 22:52 ч.

Мнения: 4 569

И при нас така-аз мога да говоря без да млъкна,той повече мълчи.
Много се ИЙдосвах,но накрая го приех и не ми прави впечатление.
За една жена разговора е част от това да си приет в групата/обществото.Мъжете не се налагат с думи,а с действия и/или мускули.

# 42 20 дек. 2010, 13:57 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

всеки си има кусури.
Пък и за какво са ви бърборковци? Леле, имах колега, дет' говореше повече и от жена... Ми да ви кажа - не се издържаше.
И тогава оцених мълчанието моя мАж.
Всъщност той не е типичен мълчаливец. Но не си пада по празните приказки.
И сега нещо любопитно... Когато замлъкна за часове (или дни) го дразня повечко, отколкото ако много говоря.

# 43 20 дек. 2010, 14:24 ч.

София
Мнения: 23 107

В едно семейство е желателно да има баланс. Аз съм като латерна, а мъжът ми е кротък и мълчалив. Понякога му идва музата, ако нещо го е впечатлило, и изкарва 5-минутен монолог, което си е дълго време за него.
Да си призная честно, мъжете, които много плямпат, са ми силно отблъскващи Peace

# 44 20 дек. 2010, 14:26 ч.

Мнения: 186

Значи нещо не ми е ясно.Хич ли не говори?
Първоначално останах с впечатлението,че въобще не говори.Дори да изкоментира нещо злободневно.
После разбрах,че не участва във важни разговори,когато вземате решения .
Последно разбирам,че си гукате като влюбени гълъбчета,но сериозните решения ги вземаш ти.Неуверен се чувства.Може да няма самочувствие или пък ти да си твърде напориста и да го подтискаш.Особено щом по-късно казва,че и той е имал мнение.
Явно имате и разлика в годините.Обикновено по-младите малко или много още вятър ги вее на бял кон и не се замислят сериозно ,а това заедно с неувереността да взема решения прави нещата по-тежки.
Но то аз само си гадая.
Иначе познавам и двете крайности.Един приятел е такова плямпало,че не може да го изтърпиш.
Другата крайност-имах приятел, на когото думата с ченгел вадех.Много му се дразнех.Седнали сме на кафе и мълчим.Аз съм отявлено плямпало,но човека бе мълчалив като стена и ме подтискаше.Това е и една от причините да не стане нищо.В един момент толкова се бях подразнила,че му направих един полицейски разпит-това харесваш ли,за онова какво мислиш...Ужас просто.

Препоръчани теми

Има ли любовта срок на годност?

Лицемерие или истинска подкрепа е?

С какво ви дразнят свекървите? – 156

От омраза към любов?

Причина:

Причина: