Публикувана: 17 дек. 2010, 18:38 ч.
Последно мнение: 25 дек. 2010, 12:38 ч.

Накарай го да говори

9 441
93
1

17 дек. 2010, 18:38 ч.

Мнения: 175

Хайде и аз да отворя тема с едно оплакване. Mr. Green

Даи те съвети, как се справяте с половинките ,които са от мълчаливият тип?
Не дай си боже,както съм аз ,да сте от хората ,на които общуването е като въздуха-не мога без него.
С милото сме от 4 години заедно ,през какво ли не сме минали,но никога няма да забравя едно много важно събитие,от което зависеше продължението ни.
На първия месец,ужасно, лудо влюбени ,седим на летището в колата.
Тъжно ни е, защото трябва да се разделим за даден период.
Осъзнавам, че обичта ни е взаимна и искам да бъда с него.
Но ето какво казах , тогава през сълзи:
"Моля те ,умолявам те,ако действително искаш да бъдем заедно,ГОВОРИ!"
Казвал ми е, че толкова неща има да ми каже ,но не знаел как....иначе, все още след толкова години ,ме изпива с поглед...но не говори!
Как се справяте вие с това?
По някои път ,направо подивявам и го обръщаме на караница....може да си представите каква,монолог от моя страна и едно две изказвания от негова. Tired

http://www.cosmopolitan.bg/love_sex/p3_4720_0.html

# 1 17 дек. 2010, 19:02 ч.

Мнения: 984

Не мога да го накарам.. за 8 години не се научих. А в началото .. беше различно Confused

Имаме проблеми, опитвам се да говорим.. аз си казвам всичко той само ме гледа. Сякаш си въобразявам и ми се чуди какви неща му говоря.
Вечер в къщи - той си цъка нещо или гледа тв.. аз пак си мисля, че вече му е скучно с мен или нещо подобно
Преди време ми дойде в повече, исках да си замина, направих неща, които го нараниха. Тогава за първи път го видях пиян .. и си каза... много неща каза..
Може би _KIARA_ е права - показва ми, че ме обича по негов си начин - само трябва да се науча да го виждам

# 2 17 дек. 2010, 19:02 ч.

Мнения: X

Аз живея с такъв мълчаливец вече 20 г. Много често го упреквам, дори се караме понякога затова. Но честно казано, като попадна в компания на приказлив мъж си оценявам моя. То като говори човек много, Сократ да е ,все голяма част от изприказваното ще е празнодумство. То това си важи и за мен, признавам си. А моят съпруг определено не говори празни приказки, държи си на думата и обещанията. Много по-добре е с такъв отколкото с някой търчи-лъжи. Така, че недоволствам, но и съм доволна , че е такъв - премерен в речта си , да го нарека.
Четох някаква статия, за различния подход в общуването при мъжете и жените. Жените търся споделяне. При общуването за тях е важно някой вербално да ги разбере и подкрепи. При мъжете, когато има проблем, те не търсят споделяне, а се стремят да си създадат план, да отреагират на проблема с действие , не с приказки. Оттам идва и разминаването. При нас е точно така . Аз искам да си споделя просто проблема или нещо преживяно. Искам някой с думи да ме подкрепи и разбере. Той начертава план за действие за 5 мин. и изобщо не му се нищят моите терзания. Как да не му се разсърдиш? Thinking

Затова са толкова важни приятелките.

Последна редакция: пт, 17 дек 2010, 19:12 от Анонимен

# 3 17 дек. 2010, 19:03 ч.

Мнения: 175

Хм ,нещо като, че ли при мен обратно действа.
В началото,е съвсем нормално де,по време на влюбването,уж свикнах....придавах много голямо значение на другите негови черти...точно за това което ти споменаваш.
Но вече започва да ми липсва комуникацията.
И двамата споделяме виждането,колко е важна тя за връзката.
Той от твоя страна,също го осъзнава като негов минус ,но не може да се справи с проблема.
Аз от твоя страна ,вече изпитвам страшна нужда от думите....а го обичам толкова много,любовта ни както вече казах е на лице и е взаимна.Някак си и двамата виждаме проблема,но не можем да го решим.И компромисите от моя страна не помогнаха,само за малко дадоха ефект,докато не се появи пак ГОЛЯМОТО МЪЛЧАНИЕ.

# 4 17 дек. 2010, 19:09 ч.

Мнения: 1 761

Asperger's sindrom test?

# 5 17 дек. 2010, 19:10 ч.

Мнения: 175

Цитат на: М@я в пт, 17 дек 2010, 19:02

Не мога да го накарам.. за 8 години не се научих. А в началото .. беше различно Confused

е точно този момент ,когато сме на градус е неповторим ,то е едно дърдорене и си вика човек"Ето оправи се " ,но ниенте ooooh!

Ама, то не може да сме само в алкохолно състояние ,за да си кажем 2 думи Grinning

# 6 17 дек. 2010, 19:14 ч.

Мнения: 25 633

Не разбирам къде е драмата. Когато ти говориш, той слуша ли те? Ако да, какъв е проблемът?
Че не говорел? Е, ако единият намила непрекъснато, другият трябва да мълчи, за да го слуша. Не мисля, че би пожелала мъж, който да не спира да говори и да се цупи всеки път, когато се осмелиш да не го гледаш с възхитени очи и широко разтворени уши.
Баба ми и дядо ми бяха от вашия тип. Тя си бърбори, той си мълчи и се прави, че я слуша. Идеално семейство бяха. Когато баба почина, дядо изведнъж оглуша. Дъщеря му се беше метнала на майка си... Laughing

Имам познати и от другия пример - тя приказлива, той - дваж. Не можаха да издържат и година заедно и се разведоха. Явно бракът между радиоточки не е удачен. Confused

# 7 17 дек. 2010, 19:34 ч.

Мнения: 3 371

запис

аз съм от онези късметлии, на които им се 'падат' само такива мъже - мълчаливи.

как един бърборан не срещнах Twisted Evil

проблемът е, че аз по жестове не мога да гадая, искам с думи. искам да ми казват, че ме обичат, че съм харесвана, и каквото и да е, но задължително и с думи. не вдявам от мимики, жестове, не мога да фантазирам какво мисли, ама сега как го мисли/пък като знаем, че мисленето не е упражнение за мъже, ясна работата Mr. Green

/.

2 брака- 2 броя мълчаливи мъже, освен всичките останали /приятели, гаджета и т.н./, до един с абонамент и обет за мълчание. явно искат да ми дадат думата Laughing

# 8 17 дек. 2010, 19:35 ч.

Мнения: 175

Да слуша ме ,но дали ме разбира напълно,това не мога да кажа на 100% , като го питам едвам едва ми отговаря:Има ли сме случаи ,при важни разговори ,казвам нещо много важно,обяснявам аз на дълго и широко(че то си трябва),питам "-Разбра ли ме ?" отговор".Да мило,всичко ще е 6." Еми хубаво, разчитам аз на този човек, че в РАЗГОВОРЪТ ни сме се разбрали,докато не дойде момента в които той прави грешка и се оказва, че не ме е разбрал.После го питам" Е добре де, защо не ми каза че не си ме разбрал добре" МЪЛЧАНИЕ
Ето къде ми е проблема,не стига че не говори, пък това се отразява и на ежедневието ни .
Ето още един пример за да разберете за какво иде реч:
Цял ден или с смс -си или кратки тел обаждания ,нажежаваме липсата ни докато не се видим (или ако не сме заедно, чуем по телефона)...но дойде ли този момент,радост голяма ,но от негова страна само мълчание и гледане или слушане ...!Обадя му се от разстояние (чакали толкова дълго, да се чуем и след негови 100 смс "моля те обади се да те чуя" и мълчание....и ако аз не говириа ,може да си мълчим доооо утре.После на мен ми писва или се обръщам и си върша нещо мое или затварям телефона,той също.Но забележете реакция...не мине се ,не мине време и той се увърти пак и току каже"Ай де бе мило,що сега се цупиш ,за какво" ...боже човекът даже и не разбрал....а аз като червена лампа света ,че искам да го усетя ,да си говорим!

# 9 17 дек. 2010, 19:42 ч.

Мнения: 25 633

Много сериали гледате, това ще ви кажа.
И приказливи мъже да ви се паднат, проблемите, които описвате, пак ще ги имате. Проблемът не е в говоренето, а в нереалните очаквания, които имате към партньорите си.

# 10 17 дек. 2010, 19:43 ч.

София
Мнения: 1 595

И моят е мълчалив. Не ми пука, аз говоря и за двамата. Остави го човека, такъв си му е характерът. Все едно на тебе да ти каже "стани мълчалива, че така не ми харесваш".

И да, предпочитам така, отколкото някакво дрънкало, дето не спира да мели глупост след глупост.

Не правиш добре, че му се цупиш - за него това означава, че не го харесваш и приемаш такъв, какъвто е. И ако по принцип в мълчалив, така още повече се затваря в себе си, щото мъжете (дори приказливите) като имат проблем, стоят тихичко и си го нищят наум - не са като нас, дето веднага свикваме женско събрание и кудкудякаме около проблема часове наред Laughing

Обобщено: обичай си човека и не го притискай да се променя заради теб. Това е чиста кауза пердута.

# 11 17 дек. 2010, 19:47 ч.

Мнения: 175

Еми не знам дали има значение и при мен първия брак ми беше с човек бърборан.
То и до ден днешен ,не може да се наговирим,но не е това причината за да не сме заедно.
Като се замисля,има едно нещо което ме дразнеше при неговото бъбрене и това беше, че говореше САМО ЗА НЕГО. Видиш ли ти ,ако се промени темата за друго ,което не му е интересно ,губи интерес..иначе имахме две най важни общи теми -бизнеса и сега децата.
А при новата любов и за това не мога да го хвана ,абе за нищо.Споделя общи виждания,отчитам го по действията му и малките думички.
Не съм от хората които ламтят за много ,за да не го оценя като човек,но ми липсва комуникацията и специални с него и някак това започна да пречи на връзката.
Направо покрай това мълчание, се изцедих от информация,идея,и каквото там се сетите....щото то само кимане идва от другата страна.Пак ако имаме проблем или нещо трябва да се свърши ,мога да го чакам до припадък и няма да каже нищо и това е.

# 12 17 дек. 2010, 19:57 ч.

София
Мнения: 1 595

Цитат на: babyrose в пт, 17 дек 2010, 19:47

Като се замисля,има едно нещо което ме дразнеше при неговото бъбрене и това беше, че говореше САМО ЗА НЕГО.

Че то това е характерно за всички приказливци. Самата АЗ съм видно дрънкало и го потвърждавам от първо лице (както виждаш) Mr. Green

Цитат на: babyrose в пт, 17 дек 2010, 19:47

Пак ако имаме проблем или нещо трябва да се свърши ,мога да го чакам до припадък и няма да каже нищо и това е.

Е какво ти писах 1 пост по-нагоре? Мъжете са такива. Въпрос на чест е за проблеми пък най-малко да се говори. Той е Мъж, той няма нужда от помощ и обсъждане, той ще се справи сам - така разсъждават те и туйто.

ananas правилно ти е писала, че мъжете и жените по различен начин общуват. Не си справедлива, че очакваш от него да е като жена и да общува емоционално. Мъжете говорят само ако имат да кажат нещо, а приказливците мъже много дрънкат, но пак не споделят емоции, ако се заслушаш. Особено пък ако тръгне все пак да казва нещо, а ти бързаш да му покажеш съучастие в разговора с разни вметки - за жените това е израз на внимание, а за мъжете точно обратното. Веднага ще реши, че не го слушаш и тотално ще се демотивира да говори. Това от мойто мълчаливо другарче го усетих.

Приятелки нямаш ли? По-добре с тях си говорете на воля (аз му викам кудкудякане, любимо занимание ми е), а мъжа го остави да си мисли там, каквото си мисли...

# 13 17 дек. 2010, 19:58 ч.

Мнения: 175

Аз и за това се обърнах за помощ.
Не ми е висока летвата ,даже никак...ако ти кажа какви жертви правя заради този човек,направо си е за сериал.
Но не ,обичам си го такъв какъвто си е ,ни най малко искам да го променям....то и за това пиша чак след 4 години а не след първият месец.
Но просто търсех съвет,как да се справя с тази ситуация,която вече ни завлича и в житейски проблеми...и то сериозни.
Ето сега продаваме имот,той ходи на огледи.....Боже не ме питай те ,като се върна, как вадя думите с ченгел,само и само да се информирам, какво е станала.ко случайно имам среща с брокер,то се оказва че не ми е предал 90 % от инфото.
Сега този проблем се прехвърля вече и в нашите взаимоотношения,за това ми е таjno,не искам да се променя той,а помолих за съвет, как АЗ ДА СЕ СПРАВЯ С ТОВА!!!

# 14 17 дек. 2010, 20:06 ч.

София
Мнения: 2 217

Хубаво е човек да може да говори, но аз предпочитам делата...

Препоръчани теми

Не знам как да продължа и какво е редно

Бившата му!

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Секс след 40-кое е нормално и кое-не

Причина:

Причина: