Детенце, което постоянно истерично плаче и крещи...

Направи ми впечатление това с прекарването на повечето време в кухнята. Това не е прекарване на време с детето, а присъствие-отсъствие на родителя. Прекарва се време С детето, а не детето стои наоколо, докато мама мие чиниите, готви, пере и т.н. Детето е едно, не са две-три-четири деца, че да се залисват едно-друго. Детето има нужда от партньор в игрите, от някого, който да го учи на разни неща, а първият партньор в нашето време е майката или друг възрастен, който прекарва основно време с детето. Не да се прави на шут, а да се занимава с детето - да общува с него. Тогава и тръшкането и реването най-вероятно ще намалеят, защото детето усеща, че вниманието е насочено само и единствено към него. То така или иначе в един момент ще се измори от активното внимание и занимавки, и после ще иска да остане самичко.

Въпросните бавачки са екстремистки. Аз и змия не бих им поверила. Те не възпитават децата, те учат родителите да пречупват децата.

Докато детето е малко е нормално да има нужда мама да е до него,да му измисля игри.Моето е на 2,5 месеца,не иска вече да му се мешам в игрите,играе си сам с количките.Даже ми се сърди ако му досаждам като стоя до него  .Бута ме че да има повече място за подреждане на количките си.И и съвсем нормално жената да влиза в кухнята за да готви от време на време.Не всички имаме баби под ръка.Пък и е добре детето от време на време да сменя обстановката.Омръзва в една стая цял ден.

Пея му, казвам какви звуци издават животните, показвам как да хване играчките, гъделичкам го когато е в настроение, вземам го на коленете си за да си седи на дупето, общо взето цял ден това правя, не гледам сериали. На компа сядам само докато той спи и то ако нямам пюрета за правене този ден. Та дайте ми идеи как да не се правя на шут и какви игри да измисля, че ми свършиха вече идеите.

А забравих играем си със салфетка, шарен вестник и шумолящи пликчета- винаги под мой надзор.
Забелязах, че ако се заиграе сам и аз се правя , че не го виждам той си играе, когато ми срещне погледа обаче, веднага се разплаква. Май ще имам нужда от консултация със специалист, явно сама не мога да намеря верния път. Не мога да го оставя да се къса от рев, докато мия за 5 мин. бутилчици или бурканчета. Пробвах да го оставям да си пореве и аз да съм наоколо, но той не спира да крещи ,може до към 30 мин. да реве без прекъсване. Повече не съм го пробвала, сигурно може и още. 

Не е здравословно за психиката на детето да се учи, че постоянно ще му се обръща внимание.

Въпросните бавачки, понеже съм ги гледала, знаят как да възпитават деца, за разлика от повечето родители. Тъжно, но факт. Методите им работят. Ти не пречупваш детето, а го възпитаваш. То по твоята логика, като научиш детето на гърне, си го пречупила, като го научиш да яде ябълки, си го пречупила, като му забраниш да бърка в контакта си го пречупила...
То така, ако си говорим, аз си пречупвам децата, за да не вземат да се пречуКат сами, да не вземе да ги пречупи някой друг или нещо друго.

То, и боят, и гладът работят, ако ще си говорим за работещи методи! Знаят те да възпитават деца, грънци! Много ми се ще да питам техните деца, ако имат такива, разбира се! Възпитанието е с любов, а те са..., абе, не мога дори да намеря подходяща дума! Не видях да учат бебета да не бъркат в контакта, какво го намесваш това? Или ябълка. Или учене на гърне. Ако по такъв брутален начин еднаа майка си учи детето, то ми се ще нея да я погна със същите методи! Тези деца там се скъсваха от рев, не знам кой нормален човек може да издържи такова нещо.

  Звучи ужасно,аз не съм го гледала,но както разправяш...

А, то в първия момент изглежда много благо. Обаче човек като изгледа няколко серии и като се позамисли малко повече, и започва да усеща, че нещата не са така баш. Чиста дресировка, никаква емоция. Нареждат им и толкова. Ако не - наказание. И някакви малоумни табла, часовници за тайм-аут. Вярно, че родителите са изпуснали нещата, но през цялото време имах чувството, че искат да превърнат семействата не в семейства, в които децата биват закриляни от родителите, а в пионерски лагер, вкойто има дежурни за всичко.

Аз познавам повече деца, които страдат от липса на внимание, отколкото такива, на които им се обръща внимание. За психиката на децата е най-добре да знаят, че могат да разчитат на любовта и закрилата на родителите си. Прави ми впечатление, че много родители ги е страх да не би да дадат твърде много внимание на децата си, за да не ги разглезят. Моите най-субективни наблюдения са, че  най0глезените деца всъщност компенсират чрез поведението си.

Детето е дете години наред, но не е константно понятие. Преминава през прекалено много етапи, за да може да се дават универсални съвети и рецепти за щастливи деца  и спокойни родители.
Това на боботоо е бебе на няма и година. Тук и сега, на тази възраст за него е най-важното да усеща присъствието на майката до себе си. Сега, това че то е свикнало да я получава 24/7 не е негова вина и не бива то да бъде санкционирано за поведението си- плач и мрънкане при дори и минутно отсъствие на майката.
Образно казано, детето скача според тоягата, но веднъж зададена височината й, не бива да се мени според кефа на родителя. То поради това възпитанието започва още от раждането, защото параметрите на родителстването се задават още тогава.

За какво говориш? Те възпитават, но също учат родителите да показват любов. Гледах един епизод с една майка, която беше като войник, не показваше емоциите си към децата по никакъв начин. Бавачката я научи как да го прави, за да усещат децата любов и да бъдат мотивирани. Определено бавачката направи тази майка по-добър родител.
Децата се скъсват от рев, когато им наложиш правила, защото не искат правила. Но няма как без правила. Хубавото е, че един-два дни реват и после вече са щастливи, защото са видели, че родителят е сериозен и думата му тежи и могат да разчитат на него, че ще постъпи правилно, независимо от капризите им. А другите деца, невъзпитаваните такива, реват всеки път, когато искат нещо, когато им откажеш нещо, реват до получаването му... А тези в предаването реват ден-два и повече не реват. Децата имат нужда от сигурност и тази сигурност идва като видят, че не могат да разиграват родителите си и че последните ще направят каквото трябва независимо от всичко.

Много знаеш ти колко дни са ревали! За монтаж и сценарий не си ли чувала? Ако не знаеш, да ти обЯсним!
Правила могат да се налагат и без да се стига до идиотщини като случващите се във въпросния сериал. Отделно, кой знае колко часове терапия са минали родителите отделно, децата отделно, и дружно цялото фемили. Просто няма как за два дни родители и деца да се обърнат на 180 градуса! Така или иначе показаните деца и родители са доста далеч от описваното от момичетата в тази тема.

Ама, какви са тези правила, които днес ги има, утре се променят? Кой и защо решава да се състои тази промяна? Родителите естествено. Защо? Защото така им е удобно и угодно. Жива подигравка с децата!
Пет години било добре да ляга, когато си иска, обаче утре детето тръгва на училище и трябвало да си ляга в 20 часа! Аха. Ми, и с рев не става да се промени нещо за два дни. И промяната е нужно да бъде не само механично следвана, а да се извърви като желана такава.
И какво остава у детето като усещане и впечатление? Мама и татко правят каквото решат, когато решат и както на тях им е удобно.

А като порасне започва да си мисли "ще дойде и моят ред, нямам търпение да порасна и да се махна оттук"

Андариел преувеличаваш и то доста. 

Касита ,съгласна съм с написаното. Правилата ,които най често се споменават са тези на режим на сън , хранене , почивка и занимавка .Те се създават от раждането и само се нагаждат според възрастта и нуждите на момента. Децата плачат ,защото не искат промяна на статуквото и щеше да е в пъти по лесно ако нещата се спазваха още от началото и децата растяха спокойни и обгрижени,а не  оставени на самотек.
 

Имам жив такъв пример при мои роднини Не само че момчето така си мислеше,ами и го казваше постоянно като се видим.И наистина се махна от майка си....Чак в Америка
След като се бях оплакала от своеволията на моето дете и неговите тръшканици,тук се изсипаха куп коментари и невероятни съвети да си оставя детето да се тръшка,не да му угаждам,че сме го изпуснали,че нещата са вече безнадеждни и сме превърнали 3 годишното си дете в лигла която скоро ще ми се прибира друсана,пияна и командореща ни... Та след тези невероятни съвети които получих(върнете се малко назад в темата да прочетете ако сте пропуснали) реших че НЕ искам да съм майката командир,не искам да си шляпам и наказвам детето и да го оставям безчувствено да реве с часове...Също че не мисля че 3г дете е безнадеждно изтървано Ето какво направих аз!Тотална промяна в поведението ми към щерката.От тези съвети насам когато тя се заинати,аз не викам,не се ежа,не се правя на сърдита майка,не обяснявам с авторитарен тон и не се правя на важна.Започнах да говоря спокойно с нея.Когато се стигне до рев с цел постигане на нещо,аз й казвам че не искам да се караме,а да се разбираме.Ако съм направила нещо което я е засегнало,не се срамувам да се извиня.Тогава и щерката веднага ми се извинява че е ревнала или е тръшнала вратата.Ако все пак се стигне до силен рев,аз веднага я гушвам,и започвам да я галя.Обяснявам й че тя ми е най-важния човек на света,че много я обичам,че е най-доброто и хубаво дете...И това докато се успокои.Само след минути тя се усмихва щастливо,ухилва се с отворена уста и се гушва в мен.Ако сме у дома я слагам на леглото и я галя както е гушната в мен.Ето това направих и установих че няма изпуснато дете на 3г,че не винаги тоягата оправя нещата.Защото с авторитарно поведение може да създавате вашия ред и дисциплина,но така детето расте огорчено и се чувства нежелано.Мое мнение.Каквото и да напишете срещу моята тактика,това при мен работи.И то успешно засега.
О,сетих се: