Детенце, което постоянно истерично плаче и крещи...

Практически това е така - аз като родител наистина правя каквото реша и както ми е удобно. Но като зрял човек аз имам много съображения когато решавам за даден проблем. Основно опирайки се на опита си. Примерно по обед три годишния ми син иска да излезе по тениска и късщи гащи, на обед е 26 градуса, но аз си давам сметка, че ще се приберем вечерта, когато няма да е 26 и искам да излезе с дънки и тениска, а аз ще сложа суитчър в раницата. На три години той няма опита и капацитета да осмисля последиците от поведението си в даден момент. Подобни примери мога да дам и с по-големите ми деца, техните вече са от друг вид, с нарастваща сложност.

Вчера сложих бебо на земята и последва зверски рев, седнах до него ,сложих го и той да седне поиграхме с играчките и се успокои. Докато бях седнала на земята - добре, като се изправих пак рев. Понеже и тати си беше в къщи ги оставих двамата в кухнята за няколко минути и бебето постепенно спря да плаче, като влязох и го погледнах в очите пак последва рев и писъци. Знам, че аз съм виновна за поведението на детето си, но си мисля, че както има свикване, така има и отвикване. Далеч съм от мисълта да го оставя да реве час или нещо подобно, но за малко, докато му приготвям храната, мисля че може да си поплаква. Не искам да си травмирам детето ,но трябва да има правила все пак.
Както Jesus казва - не е здравословно за психиката постоянното внимание - от няколко месеца насам си мисля, че ще му бъде трудно да си играе сам, защото не е свикнал. Можеш да показваш на детето как да си играе, но не можеш да играеш вместо него.
А за бавачките- гледах и приучване към гърнето- изобщо не беше насилствено или нещо подобно - с песнички и един танц, детенцето се научи да ползва тоалетната.

Това го чета за втори път в постовете ти и нещо не мога да схвана

Обаче не за това говоря аз. Не за субективната преценка, причинно-следствените връзки, които и деца на 6 още трудно прави, а за простите правила, които определят живота ни и по който той си върви.

Ами и аз не мога да си го обясня, като осъществим зрителен контакт и започват писъци, вероятно защото не съм го взела на ръце , поне така предполагам. Той може би само това очаква от мен.

Мда,най-верояно това му е "зора"...милото бебенце

Пробвай да си викаш приятелки у вас с техните дечица,може и без-може д аму е интересно като ви гледа,да си отвлича вниманието един вид

Или го мяткай в количката,зареждай ядене и пампита и дълги разходки,да гледа, да се изморява,да не мрънкоти..

Относно правилата в живота ни - вие спазвате ли ги ? Пресичате ли на обозначените места и то на зелено или не. Хвърляте ли си отпадъците в контейнера за смет или направо през терасата, защото е по-лесно ? Ако водейки детето си за ръчичка му обяснявате, че трябва да пресича на зелен светофар, а вие с него претичате на червено ,защото в момента няма коли, то какво ще прави в бъдеще ?
В тоалетната ли си "вършите работата" или по средата на хола примерно?
Правилата не са нещо ,което някой обича, било възрастен или дете, ама ни се налага да ги спазваме.
Та според мен възпитанието е точно това - система от правила, на които възрастният учи детето, за да се впише в обществото.
 Относно възпитанието от самото раждане на бебето Касита беше казала, че съм позакъсняла, ама какво точно трябваше да направя. Моят син почна да реве много и почти без почивка още на 5-тия ден след раждането, предполагам не само от колики, защото не съм чувала за 15 часови такива. Носех го на ръце, защото само така не плачеше, може би трябваше да започна да "възпитавам" 5-дневно бебе, че така не може, че може да си реве колкото си иска, докато накрая спре.
Все си мисля, че съвети получавам от хора, чиито деца нямат нищо общо с моето, като поведение. Никога не съм смятала, че бебетата са като по рекламите - кротички и усмихнати, ама да реват по 15 ч. ми се виждаше множко. Не знам как се възпитава ревящо новородено бебе, вероятно с оставяне да си плаче до насита .Твоите деца Касита по колко плачат, по 15 ч. ли ?

Тази събота с ММ и бебето се разходихме до един парк,поседяхме известно време и преди да тръгнем се заговорих с една друга майка, така че не съм видяла и чула случващото се около нас. Като си тръгнахме ММ ми показа на 10 м. пред нас баба с момиченце на около 6-7г. Каза ,че като минавали пред нас то се тръшкало и пищяло истерично. Понеже вървяхме в същата посока и аз видях грозната сцена - истерични крясъци и тропане с крак. Е аз не искам моят син да бъде такова леке.
Може и да съм допуснала грешки до сега, вече ми беше направен психоанализ, но за в бъдеще ще се взема в ръце.  

боботоо, колко е голямо детето ти?
Моят син до скоро все мен си искаше за компания, а като беше бебе искаше всичкото внимание да е за него. Това, което успях да постигна още от раждането му, е сутрин да стои малко сам в стаята си, за да мога аз да се поразсъня. Започнах от 5 минути, та чак до половин час. Ако искаш време за себе си, пробвай така - всеки ден по едно и също време, примерно след сън.
Детето ми дълго време прави номера от рода - искам мама да ме преоблича, ей сега ще рева. Даже имаше период, в който зареваваше истерично, че не го обличам аз, аз излизам от стаята, той млъква и в момента, в който се появя, пак ревеше. Сега не е така, защото повече разбира, интересно му е общуването и с друг човек.
Пробвай да оставяш мъжа ти и детето по-дълго време сами, ти отивай до магазина, в другата стая и така. Ще мине този период.
Като се върнах на работа, детето ми всяка сутрин ревеше за мен, нищо че оставаше вкъщи с баба си. После свикна, след това ревеше, че остава с някой друг, а сега вече ми казва "чао, лека работа". (ревеше до преди 3-4 месеца). Всеки ден му обяснявах, че отивам на работа, бла, бла. Мина време и свикна.
Аз съм на принципа - като ще обръщам внимание на детето, това внимание трябва да е изцяло за него. Имало е случаи, в който съм си зарязвала домакинската работа, заигравали сме се за 10-15 минути и после го оставям сам и така до следващото повикване от негова страна. Като приключа с домашните задължения, пак отивам при него.
Вече мога да направя разлика кога се тръшка и кога реве сериозно. Реагирам според ситуацията.

Бебето ти на 5 дена освен от колики може да е ревало и от глад, щом казваш, че по 15 часа е ревало....

П.П. Кви са тези зли бавачки, които обсъждате?
 

Ами простите правила са такива - родителите решават. Когато си дете изглежда несправедливо, но живота не е справедлив.

Не са зли, просто за някои хора тук да научиш детето си как да се държи и да изискваш каквото и да било от него, включително да се съобразява поне малко с останалите, е лошо.

За мен са зли, но на доста хора им допадат.
Може би просто трябва да приемем, че има бебета и деца, които имат нужда отповече внимание. Ние не можем все да сме им в главите какво мислят и какво искат, може да ги е страх от раздялата, има и възрасттни хора, които едва понясат да са сами. Правилата са правила, но за мен те включват по-скоро битови такива - гърне, ръце, ядене с прибори. Не знам, аз съм много щедра на внимание, макар да съм изперквала на моменти с децата.

Аз ползвам услугата гледане на дете, но от една приятелка и когато се налага. Не е професионална гледачка и й имам доверие. Заплащам й естествено. Тя изпълнява моите указания и детето я харесва.
Останах с впечатление, че говорите за някакъв сериял.
Внимание обръщам доста, макар че не ми стига въображението за игри.

Да, за сериал. Реалити тип Мери Попинз.

Доста съм назад от ТВ предаванията, защото не ми остава време. Или съм на работа, или се занимавам с малкия, или спя.
Къде и кога го дават, може би ще мога да открадна време....

Е, то беше отдавна,, преди години, но явно е доста популярен и противореечив като отзиви. Може в ютубето да ги има. Казва се  Nanny 911.