Езичество и православие

Добре е да си зададем въпроса, що е йога?

Йога е философско-религиозна система, която изисква определен начин на живот. Тази система е много сложна, бих казал, многостранна. В нея се правят опити да се включи цялата същност на човека. Изисква пълна отдаденост и строгост. Не е възможно отделянето на една част от тази система и изолираното й използване (с някаква цел), защото това не би било "йога". Моментът, в който съвкупността от практики се превърне в "йога", е точно този момент, в който отделните практики се "сглобяват" в система, която представлява макар и "съкратен", макар и "орязан", но все пак - вариант на "йога". И от този момент нататък практикуването на тази система вече носи рискове. Ако позволите, ще впиша няколко причини, които сподели с мен моят приятел, опитал йога:

1. Упражняването на този светоглед, начин на живот, накратко - на "йога", води до създаване на трайни навици, затвърждаващи този светоглед. Те от своя страна водят до стремеж, желание за по-нататъшен "напредък" в системата на "йога". Накратко, системата "йога" е като шеговития израз: "мога без една, но не мога само с една". Понеже тази система е езотерична (такава, при която съществуват няколко нива на посвещение на членовете на дадено общество; а допускането на даден член до следващото ниво става само след преценка на лидерите, че този член е "готов" за това), живеещите по системата на йога не знаят и не подозират накъде точно води пътят, по който са поели и от който в бъдеще ще им бъде много трудно да се откъснат.

2. Още първото ниво - "хатха йога" - вече представлява опасност. То е съвкупност от хранителни навици, хигиенни практики, физически упражнения, дихателни упражнения и т.н., но всичко - под контрола и наставничеството на даден лидер "гуру". Още при нея вече се започват упражнения, подлагащи на контрол психиката, волята, въображението и т.н. и започва изучаването на едно пантеистическо учение, боравещо със съответната терминология, много напомняща тази на окултните учения. Част от тази система е неосъзнато, но фактическо поклонение на слънцето, на разни природни "сили" и т.под. Напредъкът на човека в областта на физическото здраве, контролът над собствената физика и психика още тук дава голямо разрастване на неговата гордост и склонност към обществен (чисто сектантски) елитаристичен сепаратизъм. Физическите упражнения, съчетани с психически такива водят до промени в човека, облекчаващи по чисто "технологичен" начин неговия контакт с духовния свят (невидимата реалност, и т.н.). Това става безконтролно и неутрално, без да се подготвя човекът за срещата с този свят и с неговите обитатели. Повече от това - тези "обитатели" се отричат, като се твърди, че в "духовния свят" просто липсват личности, а съществуват само безличностни, даже по известен начин "материални" (макар и невидими и неуловими) "енергии". Целта е тези "енергии" да бъдат "уловени", използвани за лична облага на човека.

3. На по-нататъшните етапи на учениците се откриват други практики, все по-близки до окултизма. Стига се до окултни заклинания с използване на т.нар."мантри", директно свързани (според християнските представи) със света на поднебесните паднали духове. Придобиват се неестествени способности, резултат от общуването със злите духове. Всичко това става постепенно, според степента на "напредналост" на учениците. След всяка "степен" ученикът е толкова зависим от системата на "йога", че не желае да се откаже и върне назад.

Ето защо считаме "йога" за религиозно (окултно) - философска система, безконтролно отваряща в човека способности, загубени от него след грехопадението и недопустимо опасни за християните. Считам притежаването на тези способности за противно на Божията воля. Още повече, че практикуването на "йога" неизбежно поставя тези способности в подчинение не на ангели, не на Бога, а на падналите духове, подчинени на врага на човешкия род - сатаната. Поради развиването на привързаност и зависимост към тази система, самото започване на нейното практикуване е вече твърде опасно. Отключените у човека "врати" за контакт с духовния свят са трайни и тяхното последващо контролиране е трудно даже в рамките на Църквата. Този ефект се получава даже след краткотрайно (1-2 год.) и неосъзнато практикуване на "хатха-йога". Премахването им е изключително трудно.
Скъпи Марине, Православието е живот и то живот със Христос. Това е толкова дълбока система, че в нея цялата наша същност, целият свят се преобразяват във вечност.
Пожелавам Ви радост в общението и мир!

Според посветените зад името на навлязлата от десетина години в България лечителска мода – “Рейки”, се крие космическа енергия, която поддържа живота във Вселената. Въпреки купищата литература, залели книжния пазар, просветлените предупреждават, че инициирането в Рейки не става с четене на книжки, а само от посветен в майсторска степен. Посвещаването е доста сложен, незаменим с нищо друго, ритуал, по време който мастерът дарява на бъдещия лечител знаците за инициация в Рейки и настройва енергийното му тяло за свръхпроводник на абсолютната космическа жизнена енергия.

Разбира се, има и изключения, на които “рейки” все още им звучи като автомобилна част в множествено число, но може би България вече се е превърнала от страната на Ванга и екстрасенсите в страната на рейкистите?

Правих дори чудеса

Пред човек на ЧУДЕСА. НЕТ седи крехко и измъчено съществото, излъчващо несравнимо повече благородство, отколкото енергия. Девойчето е Дарина – масажистка от Поморие, която до получаването на Рейки-енергията си е стояла предимно у дома през зимата, а през лятото е идвала да се развива професионално в София. Ето нейният разказ:

“Преди 2 години в наш вестник прочетох за “универсалната енергия рейки” – метод, използващ силата на ръката вместо лекарство. Аз съм рехабилитатор по професия. Имах желание да предложа нова услуга на моите пациенти и без да съм прочела повече за тази енергия, пожелах да ме посветят в нея. Какво ми се случи?

Нещо, което мислех, че съществува само в приказките – бях обсебена от Дух. Започнах да извършвам движения, които човешката фантазия не може да измисли – движения на биоенерготерапевт. В началото се радвах, защото мислех, че това ми е дарба Божия. Пациентите харесваха моите масажи – дори правих чудеса. След това обаче този дух или демон, не зная как да нарека съществото, което ме раздвижваше, започна да ме събужда вечер, опитваше се да ме изкара от равновесие, когато вървя. . . Не обвинявам учителката си по рейки и винаги съм изпитвала приятелски чувства към нея, но мисля, че и тя като мен, а също и всички екстрасенси и ясновидци, сме излъгани от една мощна, превъзхождаща ни сила – обсебени сме от зли духове. . . Какво ме спаси? Забравеното лекарство – така архимандрит Серафим нарича тайнството Изповед. . . ”

По-нататък става ясно, че Дарина е намерила спасение в българската православна църква.

След изчитане на посланието протича разговор в общо взето следния дух:

Духът ме просна на земята и 40 дни ми въртеше очите

- Кой ви предаде рейки-енергията?

- Една позната на лекарката, с която работя тук, в София. Тя е Рейки-мастер.

- И как стана посвещението в Рейки?

- Седнах на един стол, каза ми да затворя очи. Трябваше да кажа: “Хайде предай ми ти енергията!” Седях така половин час. Не усетих нищо. Не ме докосна, но чух, че учителката ми усилено се прозяваше. После ми обясни, че така се стимулира излъчването на енергията. След като отворих очите, изрече някаква молитва към Бог, обясни ми някои позиции на ръцете и ми каза “почвай”. Попитах дали ще усетя нещо, което да ме притеснява. Отговори, че няма да усетя нищо сериозно, че и тя минала през някакво преживяване, през нещо необяснимо, но не ми обясни нищо повече. Призна също, че имала видение – жена в зелено,

която е неин духовен водач и й помага, но е невидим за другите.

- Колко ви струваше посвещаването?

- Дадох петдесет лева, но това е най-ниската тарифа за първо ниво, чувала съм за много по-високи. Имала съм пациентки, на които рейки е предадено от лекари. Една от тях имаше повече нива, но не беше добре здравословно.

- Какво се случи след посвещението ви в първо ниво?

- Радвах се, защото след получаването на първо ниво си мислех, че то е истинско. Първата ми пациентка беше моя братовчедка, на която изчезнаха бодежите и сърбежите. Тогава получих и първият пристъп на обсебване. Изведнъж ръцете ми станаха неподвластни на главата, нея също, сякаш някой друг я движеше.

Следващия път предадох енергия на моя пациентка, болна от коксартроза. Положих ръцете си на тазобедрените й стави. Каза ми, че в началото изпитала болка – “все едно ми режат месата”. После болката изчезнала, първо от единия, после от другия крак. След това си направих някои експерименти. Прочетох в една книга за Рейки, че енергията може да се предава от 2 см. разстояние и така облекчих на третия си пациент болката от абцес с киста, която докторът искаше да реже. При този трети опит отново усетих заклащане като махало, но този път на цялото тяло. Едната ми ръка започна да прави спонтанни движения. Радвах се, мислех, че Бог движи ръката ми. Когато останах сама, тялото ми отново се раздвижи, нещо ме свали на земята. Усещането е, че “някой” го прави вместо теб. Още си мислех, че “го” контролирам и не исках да обиждам Бог в мислите си.

- Всъщност какъв ви е проблемът, нали все пак лекувате?

- Аз си мислех, че лекувам. Всъщност облекчавах болките в момента. Не знам дали съм излекувала хората. Изплаших се, когато “то” ме накара да направя масаж на краката на възрастен мъж с разширени вени, а това е строго противопоказано. Така продължи около 40 дни. “То” не ми даваше да спя. Отваряше очите ми и ги въртеше. 40 дни напрежение, напомпване. Колко мислите, че ми оставаше да живея така?

- Защо не се обадихте на учителката си, за да я попитате какво става с вас?

- Мислех да го направя, но преди това поговорих с един колега, който също работеше при лекарката, където се запознахме с нея. Той е изучавал източни бойни изкуства и ме посъветва да си мълча, да не й се обаждам, страхуваше се да ми предаде енергия от разстояние. Тогава реших да намеря спасение в църквата. Когато за пръв път влязох в православния храм, демоните отново ме разклатиха, за да ме прогонят от черквата. Но излязох упорита и продължих. След изповедта разклащанията изчезнаха. Може би разгневих Бог, защото приех Рейки на Богоявление, на 6 януари миналата година.

Тайнствената Рейки-мастерка – в мен Сатана няма

След изповедта си Дарина се съгласява, че може би учителката й все пак не е толкова страшна и трябва да бъде изслушана. След два дни в кафенето на мястото на гръмнатия от Евгений Бакърджиев мавзолей разцъфва в цялото си великолепие и тайнствената Рейки-майсторка – Ина Петрова. Известно име, както сама предупреждава – със собствената рубрика по тв-”Канал 2001″ “Българският фън-шуй”, водила е и предаването “Ексориента лукс” по “Екотелевизия”, преди да я спрат, завършила е философия, естетика и етика в Санкт Петербург, 15 години е била главен асистент по психология в наше висше учебно заведение. Когато разбира, че пред нея не седи потенциален клиент, а журналист, примигва, но се овладява като Митко Цонев в “По света и у нас” навремето, когато аутокюто му запецвало. Ина Петрова поема мощно дъх и в тирадата си се разхожда из световните религии като у дома си. Тръшка като пехливанин ту рационалното, ту емоционалното, бори и помирява християнство и будизъм, разяснява двойнствената човешка природа и накрая победоносно поема дъх. Впечатлени сме, иде ред на земните въпроси:

- Как станахте Рейки-майстор?

- Преди 6 години получих повишението си от моя приятелка, преди 4 години преминах на второ ниво, а преди 3, 5 години майсторската степен получих пак от нея.

- Колко ви струваше всичко това?

- О, по-малко от сто лева, но защо трябва да говорим за пари, те не са най-важното. Ето, с Дарето не сме имали никакви финансови отношения, нали Даре? /Налага се Дарето да й опресни паметта/. А, да то беше за курса по фън-шуй /по-късно става ясно, че Дарина още се чувства длъжница, защото за участие в двудневен курс по фън-шуй е трябвало да се отплати с няколкодневно гостоприемство в Поморие на Ина и приятеля й/. Ето, когато минах през Поморие, нея я нямаше и й оставих дори подарък – един двоен свещник. Но, Дари, ти си сгрешила, дете, първо ниво е само за себе си и за хора, с които си в кръвна и сексуална връзка.

- Има ли някаква организация на рейкистите в България?

- Лично аз не съм съгласна с организацията на Рейки в България. Само съм чувала за сбирки, за някои школи, около които има по около стотина души. Има една група, която пише за Рейки – те са регистрирали и са взели името “Рейки”. Има и една друга група, начело на която са един българин и един индийски рейкист- д-р Самир Кале. Всъщност организацията е от човек на човек. Иначе посвещението се прави в групи най-много от по най-много двама-трима. Рейки тук е пренесено от българи, дошли от САЩ, Швейцария и други страни, има учители и от Одеса.

- Каква е гаранцията, че един Рейки-майстор не е шарлатанин?

- Аз имам диплома за майстор, имам един куп дипломи.

- Кой ги издава, след като няма организация на Рейки в България?

- Издават ги учителите, разбира се. На тях пише, че се издават от Съюза на рейки последователите. В света, разбира се. Отдолу е отбелязан видът на посвещението. Пише кои са учителите.

Моята клонка, започва от Антонина Крушевска, дошла от Америка

Когато получаваме и даваме дипломи, ни контролира нашият морал, принципите на Рейки. При предаването на Рейки-енергията основното е, че този контакт никога не може да стане с користна цел. Впрочем, Рейки не е религия или учение, а техники. И не ме гледай така, Даре. Какво те прати при бесовете? Няма Сатана в мен, аз съм напълно балансирана и с двете си половини. Проблемът й е психосоматичен. Трябвало е да ми се обади. При другите мои ученици не е имало проблем, имаме непрекъсната връзка. Добре е направила, че се е обърнала към Църквата, щом не се чувства комфортно в Рейки. Ето, аз познавам такъв великолепен човек, като отец Антон Вълчинов от “Света Неделя”, духовен, благороден. Правила съм три телевизионни предавания за него. . .

Явно светът е тесен за духовното, защото именно отец Антон се оказва първият свещеник, при когото Дарина е отишла. Той потвърдил, че е обсебена от демон и й подарил молитвеник. Причастията и изповедта са станали по-късно, при друг божи служител. Преди да се разтопи в света на сенките, Дарина отрича, че неизвестният отец има участие в писанието й. Признава само, че отецът е благословил посланието й, славещо църквата в голямата си част, простено да ни е. Май един божи човек си беше поръчал хвалебствие чрез едно изтерзано същество. Това е истината за Дарина и нейните 40 дни в Ада. А зад голия факт, който може да се види и пипне като сметището в Суходол, смърди със страшна сила, само, че на пари.

из­да­ва­ла не­чо­веш­ки зву­ци, пра­ве­ла не­кон­т­ро­ли­ру­е­ми ужа­ся­ва­щи я дви­же­ния и гри­ма­си, ръ­ка­та й пи­ше­ла ав­то­ма­тич­но с чужд по­черк пос­ла­ния, ед­но от ко­и­то с под­пис “Са­та­на­та”… За­поч­на­ла да мис­ли, че по­лу­дя­ва. По­ра­ди не­у­доб­с­т­во, срам и страх на­пус­на­ла ра­бо­та­та си и ог­ра­ни­чи­ла до край­ност лич­ни­те си връз­ки. То­га­ва про­че­ла ста­тия за об­себ­ва­не­то и раз­поз­на­ла сим­п­то­ми­те в се­бе си. На­со­чи­ла се към Цър­к­ва­та: из­по­вя­да­ла се, при­час­ти­ла се, от­то­га­ва во­ди ак­ти­вен цър­ко­вен жи­вот и де­мон­с­ки­те на­па­де­ния на­ма­ле­ли. Чув­с­т­ва се за­щи­те­на и спо­кой­на под пок­ро­ва на Бо­жи­я­та бла­го­дат. При­тес­не­ни­е­то й ид­ва са­мо от мно­гоб­рой­ни­те ма­те­ри­а­ли и пре­да­ва­ния по ме­ди­и­те, въз­х­ва­ля­ва­щи кон­так­тьор­с­т­во­то и раз­лич­ни ду­хов­ни прак­ти­ки, ос­но­ва­ва­щи се на кон­так­ти с ду­хо­ве, ко­и­то ще ув­ле­кат в не­поз­на­ти­те и та­ка опас­ни деб­ри на окул­тиз­ма и дру­ги хо­ра, как­то нав­ре­ме­то са ув­лек­ли нея.

Днес все по­ве­че и по­ве­че хо­ра с го­тов­ност се впус­кат да ус­во­я­ват все­въз­мож­ни “ду­хов­ни прак­ти­ки”, ка­то умиш­ле­но се стре­мят към про­мя­на на съз­на­ни­е­то си, учас­т­ват в спи­ри­ти­чес­ки се­ан­си, при ко­и­то се при­зо­ва­ват ду­хо­ве­те на по­чи­на­ли, из­пол­з­ват упой­ва­щи ве­щес­т­ва…

Всич­ки те­зи сред­с­т­ва са поз­на­ти на ша­ма­ни, жре­ци, ма­гьос­ни­ци от най-дъл­бо­ка древ­ност… Но ако нав­ре­ме­то де­мо­ни­те са ръ­ко­во­де­ли съд­би­ни­те на хо­ра­та чрез не­кол­ци­на “прос­ве­те­ни”, то в на­ше вре­ме окул­т­ни­те прак­ти­ки ста­ват все по-по­пу­ляр­ни, хо­ра­та ма­со­во се впус­кат в прак­ти­ку­ва­не­то им, без да си да­ват смет­ка с как­ви ду­хо­ве се за­бър­к­ват и до как­во мо­же да ги до­ве­де то­ва за­иг­ра­ва­не с де­мо­нич­ни­те си­ли. На­ли­це е и тен­ден­ци­я­та чрез фил­ми, по­пу­ляр­ни пре­да­ва­ния и пуб­ли­ка­ции кон­тан­тьор­с­т­во­то да се пред­с­та­вя ка­то по­зи­тив­но и по­лез­но за хо­ра­та за­ни­ма­ние, как­то и да се пред­с­та­вят на­уч­ни обяс­не­ния на па­ра­нор­мал­ни яв­ле­ния, да се рек­ла­ми­рат от ме­ди­и­те и да им се при­да­ва на­уч­ност.

Па­рап­си­хо­ло­ги­я­та (на­уч­но­то изу­ча­ва­не на окул­т­но­то) пра­ви про­ти­во­ес­тес­т­ве­но­то, гнус­но­то и из­к­лю­чи­тел­но опас­но об­щу­ва­не с де­мо­ни­те да из­г­леж­да ка­то ес­тес­т­ве­на доб­ра и по­лез­на спо­соб­ност за чо­ве­ка, ко­я­то той при­те­жа­ва в по­тен­ция и ко­я­то е длъ­жен да раз­вие. Тя под­по­ма­га хо­ра­та в уси­ли­е­то им да скри­ят ис­ти­на­та и от са­ми­те се­бе си, за­що­то ма­кар мно­зи­на да се ужа­ся­ват при ми­съл­та, че са об­се­бе­ни от лич­нос­т­но зло съ­щес­т­во, то оче­вид­но ня­мат ни­що про­тив да са ръ­ко­во­де­ни от „ли­чен ду­хо­вен во­дач”, да из­пол­з­ват въз­мож­нос­ти­те на “вис­ше­то си аз”, “бо­жес­т­ве­ния ум”, “об­що­то не­съз­на­тел­но”, “свръх­ду­ша­та”, “все­мир­ния ум”, “ко­лек­тив­но­то не­съз­на­ва­но”, “твор­чес­ко­то не­съз­на­ва­но” или “пра­ду­ша­та”… - тер­ми­но­ло­гия, ко­я­то окул­тиз­мът на­ход­чи­во лан­си­ра.

Днес до­ри пси­хо­ло­ги­я­та, усе­ти­ла наг­ла­са­та на об­щес­т­во­то, из­пол­з­ва своя ав­то­ри­тет за да рек­ла­ми­ра окул­тиз­ма. Поч­ти вся­ка про­я­ва на окул­т­ни­те си­ли на­ми­ра сво­е­то “на­уч­но обяс­не­ние” и пси­хо­ло­ги­чес­ка обос­нов­ка. По­я­вя­ват се пси­хо­те­ра­пии, из­г­ра­де­ни на ба­за­та на спи­ри­тиз­ма или гра­ни­че­щи с не­го. Пси­хо­ло­ги­я­та сме­ло пре­и­ме­ну­ва де­мо­низ­ма в “но­ви­те си­ли на ума”, „скрит по­тен­ци­ал на чо­веш­кия ум”, „не­до­раз­ви­ти си­ли на чо­веш­кия дух” и т. н. и пос­та­вя за цел на те­ра­пи­я­та ус­пеш­но­то ов­ла­дя­ва­не и из­пол­з­ва­не на те­зи си­ли.

Са­ми­те ду­хо­ве во­да­чи за­я­вя­ват най-доб­ри на­ме­ре­ния да под­по­мог­нат хо­ра­та да от­к­ри­ят и раз­ви­ят то­зи свой „скрит по­тен­ци­ал” и в бъ­де­ще в един нов свят всич­ки да ста­нат но­си­те­ли на те­зи свръ­хес­тес­т­ве­ни си­ли и про­вод­ни­ци на “бо­жес­т­ве­но­то”. Са­ми­те ду­хо­ве се пред­с­та­вят за ду­ши на по­чи­на­ли, ко­и­то се­га жи­ве­ят в дру­ги из­ме­ре­ния. Те пре­тен­ди­рат, че мо­гат да ни да­дат цен­ни на­път­с­т­вия, за­що­то са пре­жи­ве­ли по ня­кол­ко жи­во­та и са нат­ру­па­ли це­нен ду­хо­вен опит и поз­на­ния, ко­и­то ис­кат да пре­да­дат на хо­ра­та. Пред­с­та­вят се за жи­те­ли на древ­ни ци­ви­ли­за­ции, ду­ши от дру­ги све­то­ве, ко­и­то мо­гат да ни по­мог­нат да се спра­вим с бо­лес­ти­те, гла­да, вой­ни­те, да ус­ко­рят раз­ви­ти­е­то ни, да из­ба­вят зе­мя­та от пред­с­то­я­ща ги­бел… Те тър­сят дос­тъп до мно­го хо­ра, за да пре­диз­ви­кат „ду­хов­но” про­буж­да­не. Во­де­ни от та­ки­ва „ду­хов­ни во­да­чи„, „ръ­ко­во­ди­те­ли„, „учи­те­ли„ и т. н., кон­так­тьо­ри­те пи­шат пос­ла­ния, кни­ги, раз­п­рос­т­ра­ня­ват но­ви уче­ния, ре­ли­гии, шко­ли, прак­ти­ки, тър­сят изя­ви по ме­ди­и­те… Чув­с­т­ват се длъж­ни да нап­ра­вят всич­ко, ко­е­то им е по си­ли­те, всич­ко, ко­е­то ду­хо­ве­те по­ис­кат от тях, за да из­г­ра­дят един „нов свят на хар­мо­ния и кра­со­та”, или прос­то да спа­сят чо­ве­чес­т­во­то от си­гур­на ги­бел.

Как де­мо­ни­те ще се пред­с­та­вят, за­ви­си от то­ва, как­во би пре­диз­ви­ка­ло ин­те­ре­са и би спе­че­ли­ло до­ве­ри­е­то на кон­так­тьо­ра. “Вра­гът пре­дос­та­вя ту сво­бо­да, ту скър­би: той из­пит­ва към как­во е скло­нен чо­век и на­там го тлас­ка” (св. Йо­ан Зла­то­уст). На ед­ни де­мо­ни­те ще се пред­с­та­вят ка­то из­вън­зем­ни съ­щес­т­ва, на друг - ка­то скъп по­чи­нал бли­зък, на дру­ги - ка­то све­та Бо­го­ро­ди­ца, ан­ге­ли, свет­ци и до­ри ка­то Иисус Хрис­тос. За тях не е проб­лем да про­по­вяд­ват и хрис­ти­ян­с­т­во­то с ня­кои “дреб­ни” от­к­ло­не­ния, ко­и­то те пред­с­та­вят ка­то из­п­ра­вя­не на пре­и­на­че­но­то Хрис­то­во уче­ние… Тол­ко­ва го­ле­ми от­к­ло­не­ния, кол­ко­то поз­во­ля­ва бо­гос­лов­с­ка­та под­го­тов­ка и бди­тел­ност­та на вяр­ва­щия.

За де­мо­ни­те не е ни­ка­къв проб­лем да при­е­мат вся­ка­къв об­раз, как­то и да по­у­ча­ват, из­пол­з­вай­ки спе­ци­фич­на тер­ми­но­ло­гия: на­уч­на, та­зи на на­уч­на­та фан­тас­ти­ка, на древ­ни ези­чес­ки ре­ли­гии или тер­ми­но­ло­ги­я­та ха­рак­тер­на за хрис­ти­ян­с­т­во­то.

“Са­мом­не­ни­е­то на де­мо­ни­те дос­ти­га до там, че те за­поч­ват да се явя­ват в об­раз на ан­ге­ли на Свет­ли­на­та… мъ­че­ни­ци… в об­ра­за на Бо­жи­я­та Май­ка и на Са­мия Хрис­тос… Обе­ща­ват не­бес­ни вен­ци и та­ка до­веж­дат чо­век до ви­со­ко са­мом­не­ние и гор­дост” (св. Иг­на­тий Брян­ча­ни­нов).

То­ва се опит­вах да обяс­ня на един вяр­ващ, как­то сам се оп­ре­де­ли, мъж, кой­то от го­ди­ни по­лу­ча­ва­ше „ви­де­ния и пос­ла­ния от Бо­га” и ис­ка­ше да ги спо­де­ли с це­лия свят.

- О, аз знам за де­мо­ни­те и как­во це­лят те! – ус­по­кои ме той. Бе­ше уве­рен, че раз­го­ва­ря с Бо­га и Бо­жи­я­та Май­ка, а не с лу­ка­ви­те де­мо­ни, за­що­то всич­ко във ви­де­ни­я­та му би­ло кра­си­во, об­ля­но в свет­ли­на и за­що­то го уче­ли и под­тик­ва­ли към доб­ри не­ща.

В ре­дак­ци­я­та на „Цър­ко­вен вес­т­ник” чес­то прис­ти­гат пис­ма с все­въз­мож­ни пос­ла­ния към чо­ве­чес­т­во­то, на­пи­са­ни гриж­ли­во от вяр­ва­щи мъ­же и же­ни под дик­тов­ка­та на тайн­с­т­ве­ни гла­со­ве и съ­щес­т­ва, ко­и­то на­ши­те „про­вод­ни­ци на ин­фор­ма­ция” на­ив­но при­е­мат за Бо­жии пра­те­ни­ци, иг­но­ри­рай­ки всич­ки пре­дуп­реж­де­ния от све­ти­те бо­жии угод­ни­ци да бъ­дем бди­тел­ни и да из­бяг­ва­ме по­доб­ни яв­ле­ния.

Всъщ­ност е дос­та на­ив­но да смя­та­ме, че де­мо­ни­те се по­я­вя­ват неп­ре­мен­но в от­б­лъс­к­ващ про­ти­вен вид и вну­ша­ват да вър­шим ло­ши не­ща. Те са доб­ри пси­хо­ло­зи и зна­ят към ко­го как да се приб­ли­жат и как­во да му пред­ло­жат. На склон­ни­те към влас­то­лю­бие ще пред­ло­жат власт, на склон­ни­те към сла­во­лю­бие ще пред­ло­жат сла­ва, на ал­ч­ния – бо­гат­с­т­во… бо­яз­ли­вия ще стрес­нат и до­ве­дат до от­ча­я­ние, а на доб­рия чо­век ще пред­ло­жат да вър­ши ве­ли­ки доб­ри де­ла, да по­ма­га на хо­ра­та и да спа­си чо­ве­чес­т­во­то от по­ги­бел…

“На­ши­ят враг е из­к­лю­чи­тел­но изку­сен – пре­дуп­реж­да­ва и св. Еф­рем Си­рин, – той не ни свър­з­ва с ве­ри­ги, ко­и­то не ни до­па­дат, а нап­ро­тив, пос­та­вя ни та­ки­ва око­ви и мре­жи, ко­и­то ще при­е­мем с най-го­ля­мо удо­вол­с­т­вие, за­що­то знае, че на­ши­те же­ла­ния са по-сил­ни от нас.” Св. Еф­рем каз­ва още: “Не­чис­ти­ят дух е из­мен­чив и мно­го­об­ра­зен… Мъд­рия ула­вя чрез мъд­рост, сил­ния – чрез си­ла­та, бо­га­тия – чрез бо­гат­с­т­во­то, бла­го­об­раз­ния – чрез кра­со­та­та му, крас­но­ре­чи­вия – с крас­но­ре­чи­е­то му.” Де­мо­ни­те ще по­каз­ват и го­во­рят оно­ва, ко­е­то кон­так­тьо­рът би ис­кал да чуе и ви­ди. Ще му да­дат спо­соб­нос­ти, как­ви­то ис­ка да има. По­не в на­ча­ло­то. До­ка­то спе­че­лят до­ве­ри­е­то му, до­ка­то ста­нат же­ла­ни гос­ти в съ­ни­ща­та му, в до­ма му, до­ка­то ста­нат же­ла­ни съ­вет­ни­ци в ра­бо­та­та му, в ума му… до­ка­то го об­се­бят. То­га­ва ще за­поч­нат да ид­ват и без по­ка­на, и без да ги же­лае, да се раз­по­ла­гат с тя­ло­то му как­то си щат. То­га­ва ще му по­ка­жат ис­тин­с­кия си об­раз и ще му ка­жат, че му е спу­ка­на ра­бо­та­та, по­не­же Бог ни­как не­до­люб­ва та­ки­ва ка­то не­го, де­то си об­щу­ват с де­мо­ни­те. Ще го до­ве­дат до от­ча­я­ние, до лу­дост, до са­мо­у­бийс­т­во.

Де­мо­ни­те са из­к­лю­чи­тел­но ва­ри­а­тив­ни. Те от хи­ля­до­ле­тия се уп­раж­ня­ват и усъ­вър­шен­с­т­ват в из­ку­ша­ва­не­то на чо­ве­ци­те и сред тро­фе­и­те им има вся­как­ви: вяр­ва­щи и не­вяр­ва­щи, прос­то­ва­ти и уче­ни. И как­ви­то и на­ме­ре­ния да за­я­вя­ват, тях­на­та един­с­т­ве­на цел е на­ша­та по­ги­бел, а мо­ти­ва­ция – бо­го­бор­с­т­во­то.

John said something similar, when I spoke about our friendship. “I have no friends,” he said. “Friendship is a romantic illusion.” He told me he became pessimistic about friendship after the breakup of the Beatles. He had considered Paul a friend. Yet after they disbanded, Paul sued him and Yoko. John talked bitterly about how Paul tried to turn George and Ringo against him.


I can’t account for the difficulties he experienced, but the man I knew didn’t believe, by virtue of his actions, what he said about friendship. Over the years I had worked for him, he gave me praise, considerations and gifts—expressions of his friendship.


Yoko, however, was more calculating. If astrology or tarot didn’t indicate a relationship, she wouldn’t act. One of her main advisors was a tarot card reader named Charlie Swan, whom I later discovered was the mysterious stranger who had sent me to the Dakota for the job as the Lennons “tree man.”


The card reader came into Yoko’s life in 1973, when John departed for Los Angles, leaving her alone in the sprawling apartment. She had initially hired Swan to purge the apartment of a ghost she believed to be the spirit of actor Robert Ryan’s wife, Jessie, who had died there.


Though in fairness to Yoko, the apartment could definitely be a spooky place. I had learned this on the occasions I had spent weekends there, alone. At night, I felt so uneasy moving about the apartment, I would leave the lights on in all the rooms.

When Swan successfully “cleansed” the apartment of the ghost, Yoko quickly found other psychic tasks for him. But his greatest asset was interpreting the tarot cards. Later, she relied heavily on his counsel as she worked through the maize of lawsuits created by the dissolution of the Beatles, and John’s pending immigration status. I’m sure the successes Swan achieved through his tarot cards and counsel, tempered John’s skepticism about the occult.


Swan began reading tarot cards for John upon his returned to New York, ending his “Lost Weekend.” But his feelings about the man seemed to vacillate, calling him a huckster one moment and next taking his advice. John referred to him as the “Oracle.” [see the lyrics of “Cleanup Time.”]


During his Beatle years, John had developed a particular interest in numerology. Though at the time he didn’t know anything about it or that it was considered occult. The number 9 appears repeatedly in his song titles: “Revolution 9,” “Dream No. 9,” “One After 909.”


His curiosity about numbers intensified, when Yoko showed him Cherio’s Book of Numbers. I first heard about the book, when I went into the master bedroom one day to look after the Ming tree. John sat cross-legged on the bed, looking through the small, thin paperback.

“Do you know anything about numerology?” he asked.


“No, nothing.”


“You should take a look at this book,” he said, holding it up so I could read the title.


“Before I met Yoko, I used to think the number 9 was just a coincidence in my life. My birthday is a 9; Mother’s [Yoko] is the 18th, 1+8=9. Paul’s birthday is June 18th, also a nine. I met Mother on November 9th and Sean was born on October 9th. So I figured nine was my lucky number. But according to this book my lucky number is a three. So is Yoko’s. ”


The next day, when I again went to the bedroom, John wasn’t there. I noticed the numerology book on the bookcase next to the bed and examined it. The insides of the front and back covers were filled with computations for people in his life: John Lennon, Yoko Ono, Sean Taro Ono Lennon, Julian Lennon, Beatles, Paul McCartney, George Harrison, Richard Starkey, Brian Epstein, Mimi Smith, Julia Stanley, Alfred Lennon, and many more. A few days later I found a copy of the book laying on the topsoil of the Ming tree. This had become John’s way of saying to me, “Take this.”

I went through the book in about two days, calculating my own numbers. Like him, I became addicted to the book. Though I still considered myself a skeptic about the occult, I justified my new interest in numerology, telling myself it was like physics or mathematics. A number seemed to be a more accurate way to describe something.


Tarot cards, however, were all about pictures. The idea that a person could look at tarot cards for guidance seemed weird to me because it had no precision. The card reader could say anything.


But tarot cards were very important to Yoko. A framed set of cards hung in the apartment’s main hallway. I would pass them everyday; several times a day. Now I began to study them more closely. Each card had a picture I didn’t understand; each also had a number in roman numerals and a title. The picture frame contained twenty-two cards arranged in three columns across and seven rows down, a total of twenty-one. At the top of this arrangement, placed like a crown, the twenty-second card with the number zero, was titled “The Fool.”


However the number zero didn’t align with Cherio’s numerology. So I did some research at the library, and learned “The Fool” card represents the beginning, zero, and also the end, twenty-two. This discovery had me upset because Michael, according to Cherio, is the number twenty-two, which also represents the zodiac sign of Libra. His book said, “a good person who lives in a fool’s paradise.” That’s me—exactly!

But I also had a new beginning, working for John and Yoko. In another book I read, “The Fool is a card of potential, new beginnings, innocence. The person it represents feels young and energized, as excited as a child who has discovered a new toyshop. Who knows what they will find on the shelves?”


At this point in my tenure at Lennono Music, I searched everywhere for clues to guide my life. If only because occult guidance seemed to have provided everything John and Yoko wanted. But these many years later as I write this memoir, there are times when I wish I had never heard about numerology, astrology or anything to do with the occult.