И труд.
- Публикувана: 14 юли 2013, 14:09 ч.
- Последно мнение: 11 окт. 2013, 14:56 ч.
Езичество и православие
Ще продължа сизифовския труд да отговоря на дългите писания на хадзапи, сега пък за Хипатия.
Ето статия по повод филм, в който се представя, че е убита от християните.
http://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=164
ето едно смислено и издържано мнение....
Според достигналите до нас източници св. Кирил Александрийски не е вдъхновителят на убийството на Хипатия, напротив - макар да бил идеен враг на езичестовото и Хипатия, той скърбял за нейната несправедлива смърт! Не знаем как е било точно, но поне това е което говорят източниците!
Никъде не се среща намек за това, че светителят е инициатор на грозното убийство - това са голи предположения, изказани в по-ново време от такива като Волтер и Гибон....Единият войнстващ атеист, а другият протестант, гледащ с недоверие на източните християни...
Така, ти беше писала за Александрийската библиотека, но там не е ясно дали са я изгорили християните.
Както и да е, каквото и да е станало, не всички хора разбират християнството правилно. Не всеки християнин ще спаси душата си. Но това не е повод да се отхвърли цялата вяра. Само Господ знае кое как е било!
Ето статия по повод филм, в който се представя, че е убита от християните.
http://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=164
ето едно смислено и издържано мнение....
Според достигналите до нас източници св. Кирил Александрийски не е вдъхновителят на убийството на Хипатия, напротив - макар да бил идеен враг на езичестовото и Хипатия, той скърбял за нейната несправедлива смърт! Не знаем как е било точно, но поне това е което говорят източниците!
Никъде не се среща намек за това, че светителят е инициатор на грозното убийство - това са голи предположения, изказани в по-ново време от такива като Волтер и Гибон....Единият войнстващ атеист, а другият протестант, гледащ с недоверие на източните християни...
Така, ти беше писала за Александрийската библиотека, но там не е ясно дали са я изгорили християните.
Както и да е, каквото и да е станало, не всички хора разбират християнството правилно. Не всеки християнин ще спаси душата си. Но това не е повод да се отхвърли цялата вяра. Само Господ знае кое как е било!
Потресаваща защита в линка който си посочила наистина
Цитат
Ипатия е убита жестоко в църквата, наричана Кесарион, но това не означава, че тълпата, която я лишава от живот, се състои непременно от християни.
Сократ Схоластик е написал някаква съшита с бели конци защита на Кирил Александрийски и, защото тя оправдава твоята версия ти я приемаш за чиста монета.
Приключвам с два цитата от Хипатия
“Запазете правото си да мислите, защото дори да мислите погрешно е по-добре, отколкото да не мислите изобщо.”
“Приказките трябва да бъдат изучавани като приказки, митовете като митове, и чудесата като поетични хрумвания. Да се изучават суеверията като истини е най-ужасното нещо. Детският ум ги приема и им вярва, и само с голяма болка и вероятно огорчение може след години да се освободи от тях. Всъщност, хората ще се борят за суеверието с готовността, с която и за жива истина — дори повече, тъй като суеверието е неосезаемо и затова не може да бъде опровергано, а истината е гледна точка, и следователно е променяема.”
Ето друг цитат, който целенасочено си пропуснала:
"Езически храмове вече не е имало и най-вероятно, лумпените са търсили място, където да извършат злокобното си дело. "Това причини немалка скръб на Кирил и на александрийската Църква, защото убийствата, разприте и всичко подобно е съвършено чуждо на мислещите с Христовия дух" (7; 15), завършва разказа си Сократ Схоластик."
И още за филма АГОРА - пълен с лъжи и исторически неточности
Не е вярно, че евреите са нападнати в съботния ден. В "Църковна история" (7; 13) Сократ Схоластик съобщава, че християните са подмамени провокативно и са избивани коварно от засада край една от църквите. Контрамярка на това деяние е искането на епископ Кирил, юдейската община да напусне града. Неправдоподобна е сцената, в която телата на избитите са изгаряни от победителите в стълкновението. Подобен начин на погребение е неприсъщ за изповядващите новия мироглед.
Неуместна е сцената, в която робът Давос се нахвърля срещу господаря си, математика Теон. Такова поведение е било абсолютно немислимо за ранен християнин и по-скоро напомня на класовите протести, проповядвани от марксизма-ленинизма.
Не е реален диалогът между префекта Орест и Ипатия. Репликите са поднесени така, че потвърждават клеветата, за която пише Сократ. Неусетно авторите на филма са попаднали в клопката на преднамерените си представи.
Не е вярно, че епископ Кирил е подстрекавал тълпата срещу Ипатия, като е използвал посланието на свети апостол Павел до Тимотей. Редактираният в сцената текст изопачава смисъла на оригинала и разчита на непросветеността на публиката.
Не е вярно, че епископ Синезий, ученик на Ипатия, е уговарял префекта да се подчини на епископ Кирил, за да спаси жената философ. Синезий е починал през 412 или 413 г., а Ипатия загива през 415 година. Синезий не е християнин в годините, когато посещава лекциите на Ипатия. Както сочат свидетелствата, той е покръстен по-късно, далеч от Александрия.
Не е вярно, че храмът на Серапис е запален в угода на християнските тълпи и че този пожар унищожава Александрийската библиотека. Храмът не е съществувал след 391 година. За посегателства над библиотеката споменава Плутарх в жизнеописанието на Юлий Цезар, като датира този акт около 48-47 г. преди Христа. Освен това Александрия е място на военни действия през 216 и 273 г., когато легионите на римските императори Каракала и Аврелиан нахлуват в града. През ХIII в. сирийският епископ Григорий посочва като виновник за разрушаването на библиотеката арабския халиф Омар, завладял Александрия през VII-VIII век. Това твърдение обаче няма документална подкрепа. Английският историк Гибон пък обвинява категорично християнската общност за погубването на културните ценности. Поради протестантското си възпитание той се отнася с недоверие към католицизма и православието.
"Езически храмове вече не е имало и най-вероятно, лумпените са търсили място, където да извършат злокобното си дело. "Това причини немалка скръб на Кирил и на александрийската Църква, защото убийствата, разприте и всичко подобно е съвършено чуждо на мислещите с Христовия дух" (7; 15), завършва разказа си Сократ Схоластик."
И още за филма АГОРА - пълен с лъжи и исторически неточности
Не е вярно, че евреите са нападнати в съботния ден. В "Църковна история" (7; 13) Сократ Схоластик съобщава, че християните са подмамени провокативно и са избивани коварно от засада край една от църквите. Контрамярка на това деяние е искането на епископ Кирил, юдейската община да напусне града. Неправдоподобна е сцената, в която телата на избитите са изгаряни от победителите в стълкновението. Подобен начин на погребение е неприсъщ за изповядващите новия мироглед.
Неуместна е сцената, в която робът Давос се нахвърля срещу господаря си, математика Теон. Такова поведение е било абсолютно немислимо за ранен християнин и по-скоро напомня на класовите протести, проповядвани от марксизма-ленинизма.
Не е реален диалогът между префекта Орест и Ипатия. Репликите са поднесени така, че потвърждават клеветата, за която пише Сократ. Неусетно авторите на филма са попаднали в клопката на преднамерените си представи.
Не е вярно, че епископ Кирил е подстрекавал тълпата срещу Ипатия, като е използвал посланието на свети апостол Павел до Тимотей. Редактираният в сцената текст изопачава смисъла на оригинала и разчита на непросветеността на публиката.
Не е вярно, че епископ Синезий, ученик на Ипатия, е уговарял префекта да се подчини на епископ Кирил, за да спаси жената философ. Синезий е починал през 412 или 413 г., а Ипатия загива през 415 година. Синезий не е християнин в годините, когато посещава лекциите на Ипатия. Както сочат свидетелствата, той е покръстен по-късно, далеч от Александрия.
Не е вярно, че храмът на Серапис е запален в угода на християнските тълпи и че този пожар унищожава Александрийската библиотека. Храмът не е съществувал след 391 година. За посегателства над библиотеката споменава Плутарх в жизнеописанието на Юлий Цезар, като датира този акт около 48-47 г. преди Христа. Освен това Александрия е място на военни действия през 216 и 273 г., когато легионите на римските императори Каракала и Аврелиан нахлуват в града. През ХIII в. сирийският епископ Григорий посочва като виновник за разрушаването на библиотеката арабския халиф Омар, завладял Александрия през VII-VIII век. Това твърдение обаче няма документална подкрепа. Английският историк Гибон пък обвинява категорично християнската общност за погубването на културните ценности. Поради протестантското си възпитание той се отнася с недоверие към католицизма и православието.
Странно, днес може да се случи, че твоята реална любов да бъде наречена "промивка на мозъка". Не вярвам това да е на сериозно.
Ето друг цитат, който целенасочено си пропуснала:
"Езически храмове вече не е ималои най-вероятно, лумпените са търсили място, където да извършат злокобното си дело. "Това причини немалка скръб на Кирил и на александрийската Църква, защото убийствата, разприте и всичко подобно е съвършено чуждо на мислещите с Христовия дух" (7; 15), завършва разказа си Сократ Схоластик."
"Езически храмове вече не е ималои най-вероятно, лумпените са търсили място, където да извършат злокобното си дело. "Това причини немалка скръб на Кирил и на александрийската Църква, защото убийствата, разприте и всичко подобно е съвършено чуждо на мислещите с Христовия дух" (7; 15), завършва разказа си Сократ Схоластик."
А защо не е имало?
Преди обявяването на християнството за водеща религия,
на територията на Римската империя е имало пълна свобода на религиите
Но и тогава и сега свободата и християнството имат малко допирни точки
Останалото е проповед, няма какво да го коментирам
И още
Аз не гледам на един исторически филм като на директно включване от събитията, а ти?
Преди обявяването на християнството за водеща религия,
на територията на Римската империя е имало пълна свобода на религиите
на територията на Римската империя е имало пълна свобода на религиите
Интересно тогава защо е имало такива зверски гонения на християните?
http://www.pravoslavieto.com/history/19/1852_malicki/I_19-29_goneniai.htm
То е имало гонения и на езичници. А пък как се е налагало християнството - учили сме в училище - били са убивани всички, които не са искали да приемат новата религия, вкл. деца са били помляни между камъните, с които са мелели жито. 
Цели семейства са били изтребвани, за да се наложи тази нова религия.
Цели семейства са били изтребвани, за да се наложи тази нова религия. Преди обявяването на християнството за водеща религия,
на територията на Римската империя е имало пълна свобода на религиите
на територията на Римската империя е имало пълна свобода на религиите
Интересно тогава защо е имало такива зверски гонения на християните?
http://www.pravoslavieto.com/history/19/1852_malicki/I_19-29_goneniai.htm
Каквото почукало такова се обадило, самите християни са създавали крайна нетърпимост към себе си
Цитат
Причините за спорадичните преследвания на християните от римската гледна точка:
1. Първо да поясня как римляните възприемали обожествяването и какво разбирали под него:
По принцип заслужилите императори като Август, Клавдий, Веспасиан, Траян и останалите Антонини били обожестввявани след смъртта си - като най-висша награда за техните заслуги към империята. "Божествеността" на императора обаче не бива да се приема буквално. Тя е официален култ, но не е съпроводена с безрезервна вяра, и религиозен екстаз, характерен за източните култове.
2. По въпроса с набожността - римляните били прагматици, а религията за тях винаги играела второстепенна роля. Те се отвращавали от фанатизма, но охотно приемали различните вярвания, защото просто не им пукало на кой бог ще се кланят. Ако дадено божество не помагало на молителя - той се обръщал с исканията си към друго и т. н. Причините за тази религиозна индиферентност се корени в проникването на гръцката философия през 3-2 в. пр. н. е., която превръща римляните в атеисти, а официалните им богове стават формално почитани, заради традицията /римляните освен трезвомислещи, били и големи традиционалисти/.
3. Империята била търпима към различните култове, стига почитателите им да не извършвали жертвоприношения /като друидизма/ или да не се отнасяли твърде фанатично към прилагането на религиозните си обичаи, поставяйки ги над римските закони /визирам юдаизма и християнството/. Затова от време на време имало и репресии
1. Първо да поясня как римляните възприемали обожествяването и какво разбирали под него:
По принцип заслужилите императори като Август, Клавдий, Веспасиан, Траян и останалите Антонини били обожестввявани след смъртта си - като най-висша награда за техните заслуги към империята. "Божествеността" на императора обаче не бива да се приема буквално. Тя е официален култ, но не е съпроводена с безрезервна вяра, и религиозен екстаз, характерен за източните култове.
2. По въпроса с набожността - римляните били прагматици, а религията за тях винаги играела второстепенна роля. Те се отвращавали от фанатизма, но охотно приемали различните вярвания, защото просто не им пукало на кой бог ще се кланят. Ако дадено божество не помагало на молителя - той се обръщал с исканията си към друго и т. н. Причините за тази религиозна индиферентност се корени в проникването на гръцката философия през 3-2 в. пр. н. е., която превръща римляните в атеисти, а официалните им богове стават формално почитани, заради традицията /римляните освен трезвомислещи, били и големи традиционалисти/.
3. Империята била търпима към различните култове, стига почитателите им да не извършвали жертвоприношения /като друидизма/ или да не се отнасяли твърде фанатично към прилагането на религиозните си обичаи, поставяйки ги над римските закони /визирам юдаизма и християнството/. Затова от време на време имало и репресии
Прочети колегата може да научиш нещо ново http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=2100
Хепи Куин, моля за източници и доказателства, че именно искрено вярващи християни са правили това. Едва ли римските войници са станали дълбоко вярващи християни по заповед на императора. Така или иначе, виж написаното в последния абзац.
Бумър, в твоя цитат не мога да кажа, че има нещо в полза на аргумента срещу християните. Става ясно че Римляните са били преди всичко атеисти и религиозно безразлични и не са харесвали истински вярващи хора, които "прилагали религиозните си обичаи, поставяйки ги над римските закони". От друга страна в цитата ти пише, че императорите били "обожествявани". Християните и юдеите са отказвали да приемат подобни "божества". Това е било голямото им престъпление, за което бил убит Христос - че уж бил цар на юдеите, с което измествал мястото на кесаря. Това и пишело на табелата отгоре на кръста му: Исус Христос Цар на Юдеите. Ти като цитираш това като доказателство срещу "злото" християнство, въобще даваш ли си сметка за съдържанието му? Според мен цитатът ти подкрепя християнството. С удебеляване и оцветяване на буквите, съдържанието на текста не става по-различно в смисъла си, както го поясних по-горе.
Дори да допуснем, че след последователите на Христос е имало хора, които не са имали достатъчно етично поведение, въпросът ми е това премахва ли истината, че той е Бог и Син Божий. Вие с кого се борите с Него ли, със Светата Троица ли, или изобличавате грешките на някои последователи на християнството, или какво... Мисля, че трябва да се разграничат двете неща. Много ясно е, че има християни грешници, че има и "християни", които не са наясно с християнството, че има и хора невярващи, които уж в името на Христа са правили неща, които ще ги вкарат в ада. Дори да са убили Хипатия, изгорили Александрийската библиотека и всичко останало, въпросът ми е къде е мястото на Бог в нападките ви. И виновен ли е за човешките грехове. Искам и да ви попитам имате ли яснота защо пишете тук, какво, на кого, в името на какво искате да докажете?
Бумър, в твоя цитат не мога да кажа, че има нещо в полза на аргумента срещу християните. Става ясно че Римляните са били преди всичко атеисти и религиозно безразлични и не са харесвали истински вярващи хора, които "прилагали религиозните си обичаи, поставяйки ги над римските закони". От друга страна в цитата ти пише, че императорите били "обожествявани". Християните и юдеите са отказвали да приемат подобни "божества". Това е било голямото им престъпление, за което бил убит Христос - че уж бил цар на юдеите, с което измествал мястото на кесаря. Това и пишело на табелата отгоре на кръста му: Исус Христос Цар на Юдеите. Ти като цитираш това като доказателство срещу "злото" християнство, въобще даваш ли си сметка за съдържанието му? Според мен цитатът ти подкрепя християнството. С удебеляване и оцветяване на буквите, съдържанието на текста не става по-различно в смисъла си, както го поясних по-горе.
Дори да допуснем, че след последователите на Христос е имало хора, които не са имали достатъчно етично поведение, въпросът ми е това премахва ли истината, че той е Бог и Син Божий. Вие с кого се борите с Него ли, със Светата Троица ли, или изобличавате грешките на някои последователи на християнството, или какво... Мисля, че трябва да се разграничат двете неща. Много ясно е, че има християни грешници, че има и "християни", които не са наясно с християнството, че има и хора невярващи, които уж в името на Христа са правили неща, които ще ги вкарат в ада. Дори да са убили Хипатия, изгорили Александрийската библиотека и всичко останало, въпросът ми е къде е мястото на Бог в нападките ви. И виновен ли е за човешките грехове. Искам и да ви попитам имате ли яснота защо пишете тук, какво, на кого, в името на какво искате да докажете?
Напълно ясно е защо някои хора ненавиждат християнството.
Ето малко за разврата в езическата митология:
http://draganbachev.wordpress.com/2011/01/31/%D1%85%D1%80%D0%B8% … %B2-%D0%B5%D0%B7/
Ето малко за разврата в езическата митология:
http://draganbachev.wordpress.com/2011/01/31/%D1%85%D1%80%D0%B8% … %B2-%D0%B5%D0%B7/
Не става въпрос за етично поведение, а че са нарушавали закони!
В примера - законите за тайни събирания.
Законите не са пожелателни в никоя държава.
Като почнете с разврата винаги ми напомняте за един филм от 30-те http://en.wikipedia.org/wiki/Hitler_Youth_Quex
В примера - законите за тайни събирания.
Законите не са пожелателни в никоя държава.
Като почнете с разврата винаги ми напомняте за един филм от 30-те http://en.wikipedia.org/wiki/Hitler_Youth_Quex
Странно, днес може да се случи, че твоята реална любов да бъде наречена "промивка на мозъка". Не вярвам това да е на сериозно.
В примера - законите за тайни събирания.
За да ослужат Света Литургия са се събирали по катакомбите. Това са били страшните тайни събирания
СТАВА ВЪПРОС за етично поведение. Защото там е където езичество и православие са непримирими и диаметрално противоположни.
Кое е по важно да се спазва, човешкият или Божият закон?
Иска ми се да цитирам Второ изобличително слово на Св. Григорий Богослов по повод смъртта на император Юлиан Отстъпник, който връща езичеството.
"Няма вече да довеждат нечисти свине при разсечените вътрешности на светии, за да ги изяждат заедно с храната; няма да изгарят и да разпръсват на вятъра останките на светии, предавайки ги на безчестие заедно с най-безчестни кости, за да ги лишат от полагащата им се чест"
А сега малко за тези "божества" императорите. Например Калигула:
Пръв Калигула започва да изисква от гражданите божествени почести за себе си. Влиза в открит конфликт със Сената, оскърбява и осъжда на смърт много от членовете му. В пристъпи на агресия той унижава и издевателства над приближените си, наказва жестоко хората около него, включително знатните. Неговите постоянни убийства, своеволия, ексцентричните му забавления и начин на живот всяват страх и ненавист.
Други скандални истории включват кръвосмешенията му със сестрите си (най-вече Друзила); оргията в двореца; военният поход в Британия, който завършва със събирането на мидени черупки като „морска плячка“; войната му с бог Нептун; желанието му да се издигне негова статуя в Йерусалим (Ирод Агрипа го спрял), самоопределянето му като божество и др. Опитал се да измести почитането на Юпитер с култ към самия себе си. Считал, че е придобил божествена същност - наредил да бъде почитан като жив бог.
През краткото си управление Калигула успява да похарчи огромното завещание, оставено от Тиберий (ок. 3 млн. сестерции), най-вече прахосвойки парите за пиршества, разкош или налудничави проекти. Нуждата от нови средства и желанието му да скандализира обществото, са причина не само да въведе данък върху проституцията, но и да отвори публичен дом в императорския дворец. Задължил гражданите да правят дарения по случай раждането на дъщеря му и за целта навсякъде в града поставил каси за събиране на пари; монетите после били натрупвани на големи купчини, върху които императорът се просвал и се търкалял. Калигула започва да конфискува собствеността на богати граждани, които са екзекутирани или заточвани по обвинение в измяна. Говори се, че всекидневно провеждал съдебни процеси, изтезания и смъртни наказания.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D1%83%D0%BB%D0%B0
Иска ми се да цитирам Второ изобличително слово на Св. Григорий Богослов по повод смъртта на император Юлиан Отстъпник, който връща езичеството.
"Няма вече да довеждат нечисти свине при разсечените вътрешности на светии, за да ги изяждат заедно с храната; няма да изгарят и да разпръсват на вятъра останките на светии, предавайки ги на безчестие заедно с най-безчестни кости, за да ги лишат от полагащата им се чест"
А сега малко за тези "божества" императорите. Например Калигула:
Пръв Калигула започва да изисква от гражданите божествени почести за себе си. Влиза в открит конфликт със Сената, оскърбява и осъжда на смърт много от членовете му. В пристъпи на агресия той унижава и издевателства над приближените си, наказва жестоко хората около него, включително знатните. Неговите постоянни убийства, своеволия, ексцентричните му забавления и начин на живот всяват страх и ненавист.
Други скандални истории включват кръвосмешенията му със сестрите си (най-вече Друзила); оргията в двореца; военният поход в Британия, който завършва със събирането на мидени черупки като „морска плячка“; войната му с бог Нептун; желанието му да се издигне негова статуя в Йерусалим (Ирод Агрипа го спрял), самоопределянето му като божество и др. Опитал се да измести почитането на Юпитер с култ към самия себе си. Считал, че е придобил божествена същност - наредил да бъде почитан като жив бог.
През краткото си управление Калигула успява да похарчи огромното завещание, оставено от Тиберий (ок. 3 млн. сестерции), най-вече прахосвойки парите за пиршества, разкош или налудничави проекти. Нуждата от нови средства и желанието му да скандализира обществото, са причина не само да въведе данък върху проституцията, но и да отвори публичен дом в императорския дворец. Задължил гражданите да правят дарения по случай раждането на дъщеря му и за целта навсякъде в града поставил каси за събиране на пари; монетите после били натрупвани на големи купчини, върху които императорът се просвал и се търкалял. Калигула започва да конфискува собствеността на богати граждани, които са екзекутирани или заточвани по обвинение в измяна. Говори се, че всекидневно провеждал съдебни процеси, изтезания и смъртни наказания.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D1%83%D0%BB%D0%B0