Накарай го да говори

Ми мълчи и ти, ама без да се цупиш. Не му давай зор да говори. Сам ще започне. И като започне, не го прекъсвай за разни допълнителни въпроси и междуметия. Гледай го с разбиране (ако не знаеш как, потърси в "Гугъл изображения" снимка на щраус, те имат много изразителен поглед) и си мълчи.

Не се майтапя. Моят мъж говори така:

Усещам, че нещо не му е наред. Питам какво му е. Отговаря "нищо". Обикновено знам какво му е или поне предполагам. Питам го: "Заради това ли?" Той: "Да". Аз: "Добре" или "Ъхъм". Мълчание.

След 10 минути изцежда едно изречение, започващо с "Ами просто... еди-какво си..." Слушам, не коментирам. Ако трябва, кимам. Като види, че не се опитвам да го завлека в диалог, което за него е досада, продължава да си мисли спокойно каквото там има за мислене. След 10 минути изцежда още 2 изречения. След още 5 минути - 3 изречения. След известно време започва да си разсъждава на глас (с паузи, разбира се). Ако в разсъжденията възникне някакъв въпрос, на който мога да отговоря, той вече се е увлякъл и сам си пита за мнението ми. В този случай отговарям кратко и продължавам да слушам.

Когато вече съм абсолютно сигурна, че е казал каквото има за казване (което с тая скорост отнема и по 4 часа понякога, но търпението си е полезно качество), започвам и аз коментирам въпроса. Тогава вече ме слуша с истинско внимание, особено ако и аз съм се направила, че размишлявам известно време върху разговора - в очите на един мъж това е сигурно доказателство, че не говориш празни приказки.

Моят мъж по принцип не е от мълчаливите. Плямпа доста и на всякакви теми. По принцип си говорим много, нооо... стане ли дума за чувства мълчи като партизанин на разпит. Знам, че ме обича защото го е доказвал безброй много пъти и нямам повод за съмнение в това. Но не може да го каже. Не успява да си изкълчи езика тоя човек и това е. В началото това ме вбесяваше. Сега вече му свикнах, но на моменти като се разнежа и почна да му гукам разни лиготии, а той насреща ми мълчи като пън ми се иска такъв задвратник да му тресна, чеее... но не мисля, че и това ще помогне 

Има с кой да се разтоваря и да разменим инфо ,но ми се искаше и с него, малко или много да го правим...поне по някои път.
Например ,чела не дочела,иска ми се, накрая на деня ,да си споделим някоя и друга информация...еми то идва само от моя страна.....ако чакам  другата ,мога да си изчакам чакалото ,да получа каквато и да е информация,за идеи,новости,събития, абе нещо ,което да е задвижило сивите клетки или да науча нещо от него!
Иначе ,аз като почна (щото сам се начала) от другата страна се приемна с охота.
Ама само едната страна да е активна а другата пас....малко си е изцеждащо.
Я и тук да си сверя часовник:
Като говорим за важни теми -МЪЛЧАНИЕ или 2,3 подхвърлени думи,по някои път  дори незаинтересованост,но обърнели се темата за SEX ,ее тука запоchvа една активност и с думи и дела

Въпрос на интереси, рожбе.  

Хм, я си признай какво си чела/гледала напоследък?
Напомняш ми младоженческите години. Прибира се милото  от работа, а аз като вярна и примерна съпруга (нали така пише по дебелите книги), питам и разпитвам как е минал денят му, какво ново на работа, с тоя колега какво станало, оня какво направил... А милото ме гледа подозрително изпод вежди: "А ти защо питаш???". 
Хем не е мълчаливец, даже напротив. Ама на - не обичат да ги разпитват пустите му мъже и това си е. Сбъркани хора. 

Flip Мълча ,мълча,но вече явно не издържам,особено като има да се взимат важни ,радикални и бързи решения ,не мога да го чакам и накрая аз поемам инициативата.А после знаеш ли какво става ,един красив ,слънчев ден,милото споделя,че и той имал мнение .....Е тогава падам от коня.А аз съм го чааакала ,молила, малко по -бързо да действа там пипето ,защото аз мога да чакам ,ама еди какво си не може и така се създават вече проблемите ни.Тъжно ми е ,много тъжно...,а така се обичаме и сами се измъчваме,че не може да се справим,а действително искам да ни помогна и правя и непосилното от мен,в някои случаи.
 

E  Как` Сийкe,може ли темата секс да е водеща ,нон стоп през цялото време, а другото да се претупва .Виж, ако ни беше бизнес ,да, ще говорим денонощно ,само за това,но нали трябва и да получим и храна,духовна и материална....а за това темите са други.Не ,че не ги подхваща,но някак си леко,лежерно,без интерес,не влага себе си в тях,иначе ги върши (колкото може)нещата.
 

Виж, ако не му налагаш нуждата непременно да говори, той ще вземе някакво решение в "кризисната" ситуация и е много вероятно да излезе прав - все пак не говорим за бавноразвиващ се, нали  Малко доверие не е излишно.

А извън кризисниата ситуация, в ежедневието, ако няма какво да си кажете, количеството разговори ти е по-малкият проблем.

 

Много точно.

Това с нямането какво да си кажат хората вече е проблем....Много тегав и неприятен, но показателен....

Да и понеже ми е известен и този факт,нещо не ни се връзва в цяла история.
Като казвам ,че все още се обиchаме и не можем един без друг е така,като ви казвам че страстта м/у нас не е изгаснала и това е така.Но говоренето си е било проблем и в началото, та чак до сега, на нашата връзка.Има нещо друго ,което ми отбягва ,но не мога да го уцеля...не можем нещо да нагодим златната среда.

От прочетеното до тук стигнах до един извод-не обича да взема решения за важни неща.Може би е по-нерешителен и това му пречи и при разговорите..Остави го някой път да се справи с някоя ситуация изцяло сам..Ти не говори,не обяснявай и не взимай нещата в свои ръце..Щом се обичате,това е чудесно и значи проблема не е толква сериозен..

И моя съпруг е от хората, които мълчат и не показват чувства. Вярвайте ми, много дълго време това беше голям проблем, докато не се запознаха с дядо ми. Той е абсолютно същия. Така си паснаха двамата, тогава осъзнах, че и баба е минала през същото, попитах я за съвет и тя каза така "Просто приеми, че има чувства, но не ги изразява, той те обича, радва се с теб, тъгува с теб, но няма да ти го покаже... По-добре така от колкото лъжливи лигави думи"... Е все пак баба е от по-старо поколение, но това изключително ми помогна, просто свикнах... Сега вече го познавам по изражението... Но трябваше да минат 5 години 

 
Не е необходимо дори  да говори понякога  знам какво ще ми каже 
Аз говоря повече, той пък мисли повече, най-накрая обобщаваме и готово.
Харесва ми да мълчим заедно  значи всичко е наред и просто блажено си почиваме.

Много време и ние бяхме така - той мълчи, аз се дразня. Какво се случваше? Сядаме след вечеря и след като сме приспали детето " да се видим" . Той мълчи, аз се опитвам да го накарам да говори... Ужас. Много се ядосвах. Всичко свърши, когато разбрах, че очакванията ми са били абсолютно нереални. Грешката си беше в моя телевизор. 1.Какво толкова могат да си кажат двама, които се разбират без думи? 2.Колкото повече го натисках да говори, толкова по-мълчалив ставаше. Престанах да натискам за каквото и да било. 3.Мъжа ми и без това никога не е можел да разговаря надълго и нашироко за каквото и да било. Приех го такъв, какъвто е.
И сега нещата са различни - говори повече. Споделя повече. Като приспим детето и седнем " да се видим", можем и да си приказваме, можем и просто да си седим гушнати. И ни е добре.

Изобщо, грешката си беше в мен. Опитвах се да го променя. А това беше излишно, безполезно и предизвика доста проблеми. Сега съм спокойна. Ако има нещо в него, което определено има нужда от промяна ( да кажем - може да поправя много работи, но не се сеща сам ), просто споменавам, насочвам, без да натискам, без да се ядосвам... И дори без да усещам, има ефект.
Просто... не очаквам нищо.
Да ми е живо и здраво момчето!

(баси, преди празници как се разчувствам....  )

Замисли се дали грешката не е в теб и вместо той да се променя, не се ли налага да се промениш ти.

О,не обичам мъж да говори повече от мен.Обичам да се прави,че ме слуша,защото винаги мога да му кажа по-късно:е,нали ти казах!Не е от най-приказливите мъжът ми и слава богу!Аз никога не го питам,защо мълчи.И в крайна сметка,ако има нещо,което му тежи,той сам си го изпява.Защо да му се бъркам?Ако има нещо да ми каже,ще го каже.За сметка на това,той е леко досаден,защото ако млъкна аз,започва:кажи,кажи,кажи.Не ми се говори,казвам.И тогава започва едно мъчение,Светата инквизиция може да му завиди.Добре,защо ти можеш да мълчиш,а аз трябва да казвам всичко?Защото аз трябва всичко да знам.И аз казвам:е,аз не трябва ли да знам?Ами питай,всичко ще ти кажа.Но аз не искам да питам.Понякога не ме интересува и не ми се слуша.Мисля,че затова имаме прекрасна връзка.Обичам да си говорим,но обичам и да не си говорим.Нямам притеснения,ако мълчим.Пак ми е добре.

Отдавна разбрах, че има моменти, когато му е необходимо да помълчи. Да пресее проблемите, които е имал през деня, за да прецени с какво си заслужава да ме натовари. Има неща, които са си чисто служебни и аз там нямам никаква работа.А и той избягва да ме натоварва с тях. За любовта между двама ни:Тя се доказа през годините. Познавам всеки негов жест и поглед. Той  ми го е казвал нееднократно:"Аз обичам да доказвам обичта си, не да се лигавя и да бъде само на думи..."Разбирам го и ми е добре. А щом на мене ми е добре и той се чувства спокоен...какво повече да искаме?