Ми мълчи и ти, ама без да се цупиш. Не му давай зор да говори. Сам ще започне. И като започне, не го прекъсвай за разни допълнителни въпроси и междуметия. Гледай го с разбиране (ако не знаеш как, потърси в "Гугъл изображения" снимка на щраус, те имат много изразителен поглед) и си мълчи.
Не се майтапя. Моят мъж говори така:
Усещам, че нещо не му е наред. Питам какво му е. Отговаря "нищо". Обикновено знам какво му е или поне предполагам. Питам го: "Заради това ли?" Той: "Да". Аз: "Добре" или "Ъхъм". Мълчание.
След 10 минути изцежда едно изречение, започващо с "Ами просто... еди-какво си..." Слушам, не коментирам. Ако трябва, кимам. Като види, че не се опитвам да го завлека в диалог, което за него е досада, продължава да си мисли спокойно каквото там има за мислене. След 10 минути изцежда още 2 изречения. След още 5 минути - 3 изречения. След известно време започва да си разсъждава на глас (с паузи, разбира се). Ако в разсъжденията възникне някакъв въпрос, на който мога да отговоря, той вече се е увлякъл и сам си пита за мнението ми. В този случай отговарям кратко и продължавам да слушам.
Когато вече съм абсолютно сигурна, че е казал каквото има за казване (което с тая скорост отнема и по 4 часа понякога, но търпението си е полезно качество), започвам и аз коментирам въпроса. Тогава вече ме слуша с истинско внимание, особено ако и аз съм се направила, че размишлявам известно време върху разговора - в очите на един мъж това е сигурно доказателство, че не говориш празни приказки.