И сега нещата са различни - говори повече. Споделя повече. Като приспим детето и седнем " да се видим", можем и да си приказваме, можем и просто да си седим гушнати. И ни е добре.
Изобщо, грешката си беше в мен. Опитвах се да го променя. А това беше излишно, безполезно и предизвика доста проблеми. Сега съм спокойна. Ако има нещо в него, което определено има нужда от промяна ( да кажем - може да поправя много работи, но не се сеща сам ), просто споменавам, насочвам, без да натискам, без да се ядосвам... И дори без да усещам, има ефект.
Просто... не очаквам нищо.
Да ми е живо и здраво момчето!
(баси, преди празници как се разчувствам.... )
Замисли се дали грешката не е в теб и вместо той да се променя, не се ли налага да се промениш ти.
Да, гледам и в себе си,до сега доста компромиси направих.
При нас не става въпрос за премълчаване на чувства,точно тогава си е ок .
Може до утре да ми сваля звездите и това ми харесва...аз му отвръщам със същото .
Говорех за проблема мълчание ,когато се взимат важни решения,когато нещо става в ежедневието или когато се очаква от нас да решим нещо заедно.Някак си няма мотивацията да каже нещо ,дори и като абсурдна идея,всичко идва от мен.....ама буквално всичко.
Иначе за вечерните виждания и на мен си ми харесва да си помълчим по някой път ,след тежък ден.Но това когато стане системно ,ме натъжава...започва да ми липсва комуникацията-на каквито и да е теми